Платон затвори очи. В паметта му се върнаха думите, които днес той каза на ученика си: колкото повече човек знае, толкова повече грешки прави. Днес той самият беше на косъм от грешката, когато се двоумеше дали да запише това, което знаеше за Атлантида и за нейната гибел. За щастие той не сгреши…
И в далечния от древна Гърция XXI век всичко вървеше по реда си. Лабораторията за експериментално предаване на мисли от разстояние продължаваше своята работа… Уредбата се пренастройваше.
И за обрата в хода на историята знаеха само двама души — заместник-ръководителят на Проекта и началникът на технологическата служба. И това им стана известно в оня ден, когато заместникът отиде в библиотеката за някаква научна статия, потрябвала му спешно по работа. С огромно изумление той откри там няколко книги за Атлантида, които само вчера — той би могъл да се закълне в това — изобщо не съществуваха.
Но като се посъветваха помежду си, заместникът и началникът решиха да мълчат, защото никой нямаше да им повярва. За всички други легендата за Атлантида съществуваше още от времето на Платон. Както и за тези, които живеят в XX век.