В този момент те вече бяха наближили непознатите, единият от които — едър, чернокос мъж — извика към тях:
— Добро ви утро!
— Добро да е и за вас — рече Каспиан. — Има ли още губернатор на Уединените острови?
— Ама, разбира се, че има — отговори мъжът. — Губернаторът Гумпас. Негово превъзходителство е в Малкия пристан. Нали ще останете да пийнете с нас?
Каспиан благодари, въпреки че нито той, нито останалите харесаха особено вида на новия си познат, и всички седнаха. Ала едва бяха вдигнали чаши, когато чернокосият мъж кимна на другарите си и петимата новодошли светкавично се оказаха хванати от силни ръце. Последва кратка схватка, но преимуществата бяха на другата страна. Скоро всички бяха обезоръжени, а ръцете им — вързани на гърба, освен на Рипичийп, който се гърчеше в хватката на човека, който го бе пленил, и гневно го хапеше.
— Внимавай с това животинче Такс — предупреди го водачът им. — Не го повреждай. Няма да се учудя, ако то донесе най-голямата печалба от всички.
— Страхливец! — крещеше Рипичийп. — Върни ми меча и ми пусни лапите! Смееш ли?!
— Уха! — възкликна търговецът на роби (защото той беше такъв). — То говори! Ама че работа! Да пукна, ако не взема по-малко от двеста полумесеца за него. (Калорменският полумесец, основната валута по тези земи, е равна на около една трета от английската лира.)
— Значи такъв си бил ти — рече Каспиан. — Похитител и търговец на роби. Надявам се, че се гордееш с това.
— Хайде, хайде — провлачи търговецът. — Недей да плямпаш. Колкото по-леко го приемаш, толкова е по-приятно, нали? Не го правя за удоволствие. И аз трябва да печеля като всички.
— Къде ще ни отведете? — попита Луси, проговаряйки с известно усилие.
— В Малкия пристан. Утре там е пазарен ден — отвърна търговецът.
— А там има ли британски консул? — запита Юстас.
— Има ли какво?
Но дълго преди Юстас да се измори да обяснява, търговецът просто заяви:
— Е, писна ми от това дърдорене. Мишката наистина е попадение, но този тук с дрънкането си ще ме умори до смърт. Да тръгваме, приятелчета.
После завързаха хората един за друг — не жестоко, но здраво — и ги накараха да вървят чак до брега. Рипичийп го носеха. Той бе спрял да хапе и поради заплахата, че ще му вържат устата, но имаше много неща за казване и Луси се зачуди как човек може да понесе онова, което Мишката наговори на търговеца на роби. А мъжът, вместо да се възпротиви, казваше само: „Продължавай!“, когато Рипичийп спреше, за да си поеме дъх, и от време на време добавяше: „Направо като пиеса!“ или „Да му се не види, можеш почти да си помислиш, че разбира какво казва!“, или пък „Някой от вас ли го е обучил?“. Това така разяри Рипичийп, че накрая броят на нещата, които искаше да каже едновременно, почти го задуши и той млъкна.
Когато слязоха на брега, разположен срещу Дурн, те откриха малко селце, лодка на брега и мръсен кораб малко по-навътре в морето.
— А сега, младежи, нека не вдигаме много шум и после няма да има за какво да плачете. Всички на борда.
В този миг един приятен мъж с брада излезе от близката къща (странноприемница, струва ми се) и каза:
— Е, Пъг, пак ли от обичайната ти стока?
Търговецът на роби, чието име, изглежда, бе Пъг, се поклони много ниско и рече с ласкателен глас:
— Да, Ваша милост.
— Колко искаш за онова момче? — поинтересува се другият и посочи Каспиан.
— А-а-а, знаех си, че ще изберете най-доброто. Не може да се измами Ваша милост с второкачествена стока. Сега, това момче ми харесва и на мен. Привързах се към него един вид. Точно така. Толкова съм състрадателен, че не е трябвало да се захващам с този занаят. Все пак за клиент като Ваша милост…
— Кажи ми цената, лешояд такъв! — строго рече лордът. — Мислиш ли, че ми се слушат брътвежите на мръсния ти занаят?
— Милорд, триста полумесеца за вас, но за всеки друг…
— Ще ти дам сто и петдесет.
— О, моля ви, моля ви — намеси се Луси, — не ни разделяйте, каквото и да става. Вие не знаете… — Но тя спря, като видя, че Каспиан дори в този момент не искаше да издаде кой е.
— Значи сто и петдесет — каза благородникът. — Що се отнася до теб, девойче, съжалявам, че не мога да ви купя всичките. Развържи моето момче, Пъг. И… слушай, отнасяй се добре с останалите, докато са в твои ръце, или ще те сполети нещо лошо.
— Е, сега пък — отвърна Пъг, — кой е чувал за джентълмен от моя занаят, който да се отнася със стоката си по-добре от мен? А? Ами че аз се държа с тях като със собствените си деца.
— Може и така да е — сурово промърмори другият.
Ужасният миг беше дошъл. Развързаха Каспиан и новият му господар каза:
— Оттук, моето момче.