Луси се разплака, а Едмънд гледаше стъписано. Но Каспиан погледна през рамо и ги окуражи:
— Горе главата! Сигурен съм, че всичко ще се оправи. Сбогом!
— А сега, госпожичке — обърна се Пъг към Луси, — недей да се разчувстваш и да разваляш външния си вид за утрешния пазарен ден. Бъди добро момиче и няма да има за какво да плачеш, разбрахме ли се?
След това ги закараха с лодката до кораба за роби и ги смъкнаха в продълговато, доста тъмно и не особено чисто помещение, където се намираха много други нещастни затворници. Разбира се, Пъг беше пират и се връщаше току-що от обиколка на островите, където беше пленил всеки, който му бе повярвал. Децата не видяха нито един познат, тъй като затворниците бяха предимно галмийци и теребинтинци. Седнаха върху сламата и се чудеха какво става с Каспиан, а също се опитаха да накарат Юстас да спре да говори така, сякаш всички освен него са виновни.
В това време Каспиан прекарваше много по-интересно. Човекът, който го купи, го поведе по тясна уличка между две селски къщи и после към едно открито пространство отвъд селцето. Там се обърна към него и го изгледа.
— Няма защо да се страхуваш от мен, момче — каза той. — Ще се отнасям добре с теб. Купих те заради лицето ти. Напомняш ми за един човек.
— Мога ли да попитам кой е той, милорд?
— Напомняш ми за моя господар, Каспиан, крал на Нарния.
Тогава Каспиан реши да заложи всичко на една карта.
— Милорд — започна той, — аз наистина съм твоят господар. Аз съм Каспиан, крал на Нарния.
— Самозабравяш се — отвърна другият. — Откъде да знам, че това е истина?
— Първо, по лицето ми — рече Каспиан — и второ, защото ще позная от шест пъти кой си ти. Ти си един от седемте нарнийски благородници, които моят чичо Мираз изпрати по море и които съм дошъл да търся — Аргоз, Берн, Октесиан, Рестимар, Мавраморн, или… или… забравил съм името на другия. И последно, ако Ваша милост ми даде меч, мога да докажа в честен двубой с който и да било, че аз съм Каспиан, син на Каспиан, законен крал на Нарния, Господар на Каир Паравел и Император на Уединените острови.
— О, небеса! — възкликна мъжът. — Това са гласът и начинът на говорене на баща му. Господарю мой… Ваше величество! — И там, насред откритото поле, той коленичи и целуна ръката на краля.
— Парите, които Ваша милост заплати за моята особа, ще ви бъдат изплатени от нашата съкровищница — каза Каспиан.
— Те още не са в кесията на Пъг, сир — рече лорд Берн, защото това беше той. — И никога няма да стигнат дотам, надявам се. Сто пъти съм говорил с Негово превъзходителство губернатора да смаже тази долна търговия с човешка плът.
— Лорд Берн, необходимо е да поговорим за състоянието на тези острови. Но най-напред, каква е вашата история?
— Кратка е, сир — отвърна Берн. — Дойдох дотук с шестимата си другари, влюбих се в момиче от островите и почувствах, че съм се наситил на морето. А и нямаше смисъл да се връщам в Нарния, когато там царуваше чичото на Ваше величество. Затова се ожених и оттогава живея тук.
— Що за човек е губернаторът Гумпас? Признава ли той върховенството на краля на Нарния?
— На думи, да. Всичко се върши в името на краля. Но няма да му стане много приятно един истински, жив крал на Нарния да пристигне при него. И ако Ваше величество се яви пред него сам и невъоръжен… той няма да отрече поданството си, но ще се престори, че не ви вярва. Животът на Ваше величество ще бъде в опасност. Колко души следват Ваше величество в тези води?
— Моят кораб тъкмо завива около острова — отвърна Каспиан. — Ако се наложи да се бием, можем да съберем около трийсет меча. Може би трябва да се качим на кораба и да нападнем Пъг, за да освободим пленените ми приятели.
— Не ви съветвам да постъпите така — рече Берн. — Ако има битка, два или три кораба от Малкия пристан веднага ще дойдат на помощ на Пъг. Ваше величество трябва да действа, като показва повече власт, отколкото реално има, както и със страха от името на краля. Не трябва да се стига до битка. Гумпас е страхливец и може да бъде сразен с уплаха.
След като разговаряха още малко, Каспиан и Берн отидоха до брега, на север от селцето, и там кралят наду своя рог. (Това не беше великият вълшебен рог от Нарния, рогът на кралица Сюзан — той го беше оставил в двореца на регента Тръмпкин, за да го използва, ако някоя тежка беда сполети страната в негово отсъствие). Дриниан, който бдеше на вахта в очакване на сигнал, веднага позна кралския рог и „Разсъмване“ започна да се приближава към брега. После свалиха лодката и след няколко минути Каспиан и лорд Берн бяха на палубата и разказваха за случилото се на Дриниан. Той, също като Каспиан, искаше веднага да превземе на абордаж кораба с робите, но Берн повтори своето възражение: