— Плавайте направо по протока, капитане — каза Берн, — и после заобиколете към Авра, където е моето имение. Но най-напред вдигнете кралското знаме, изложете всички щитове и изпратете колкото може повече хора на наблюдателницата. А като изминете още няколко дължини и от страната на бакборда ви има открито море, пуснете сигнали.
— Сигнали ли? Но на кого? — зачуди се Дриниан.
— Ами на всички останали кораби, които ние нямаме, но може би ще е добре Гумпас да си помисли, че имаме.
— Сега разбирам — рече Дриниан, потривайки ръце — те ще разчетат сигналите ни. Какво ще кажем? „Цялата флота да заобиколи Авра откъм южната страна и да се събере в…“
— В Бернстед — вметна Берн. — Това ще подейства идеално. Цялото им пътуване, ако действително имаше кораби, ще бъде извън полезрението на Малкия пристан.
Каспиан съжаляваше за останалите, чезнещи в плена на Пъг, но прекара приятно остатъка от деня. Късно следобед (защото трябваше да гребат през целия ден) заобиколиха Дурн отдясно и Авра отляво и навлязоха в чудесното пристанище на южния бряг на Авра, където прекрасното имение на лорд Берн простираше склоновете си до самия бряг. Хората на Берн, много от които работеха по нивите, бяха до един свободни и владението бе мирно и процъфтяващо. Тук всички слязоха на сушата и присъстваха на кралски пир в своя чест, проведен в ниска къща с колони и изглед към брега. Берн, милата му съпруга и веселите му дъщери им оказаха чудно гостоприемство. Но след мръкване Берн изпрати вестоносец с лодка до Дурн, по който нареди да се направи известна подготовка (не каза точно каква) за следващия ден.
Глава четвърта
Какво стори Каспиан в Малкия пристан
На следващата сутрин лорд Берн свика гостите си рано и след закуска помоли Каспиан да заповяда на всичките си хора да бъдат в пълно бойно снаряжение.
— И най-важното — добави той, — нека всички да са спретнати и излъскани, все едно днес е утрото на първата битка във велика война между благородни крале, гледана от целия свят.
Това бе сторено. Каспиан с хората си и Берн с част от своите отплаваха с три лодки за Малкия пристан. Знамето на краля се вееше на кърмата на лодката му и тръбачът беше до него.
Когато стигнаха кея на Малкия пристан, Каспиан видя значителна тълпа, събрала се да ги посрещне.
— Това го уредих снощи — прошепна Берн, — всички са ми приятели и честни хора.
И щом Каспиан стъпи на сушата, тълпата избухна във викове „Ура!“ и „Нарния! Нарния! Да живее кралят!“. В този миг (това също ставаше благодарение на вестоносеца на Берн) от различни части на града зазвъняха камбани. Тогава Каспиан заповяда да се развее знамето му и тръбата да засвири. Всичките му воини изтеглиха мечовете си и лицата им добиха радостно-сериозен вид. Така замаршируваха по улицата, че тя се разтресе, а доспехите им грееха в слънчевото утро и никой не можеше да ги гледа, без да мигне.
Отначало викаха единствено предупредените от Берновия вестоносец — те знаеха какво става и желаеха то да стане. Но после към тях се присъединиха всички деца, защото обичаха шествията, а не бяха виждали много такива. После се присъединиха учениците, защото също обичаха шествията и мислеха, че колкото повече шумотевица и безпорядък има, толкова по-вероятно е този ден да нямат занятия. След това старите жени показаха главите си през прозорците и вратите и започнаха да бърборят и да викат, защото това беше крал, а може ли един губернатор да се сравни с краля? По същата причина се присъединиха и всички млади жени, а и защото Каспиан, Дриниан и останалите бяха много красиви. След това бе ред на младите мъже, които дойдоха да видят какво гледат младите жени. И така, докато Каспиан стигна до вратите на замъка, почти целият град се бе включил във викането, а Гумпас също чу шума, но не изостави любимите си сметки, формуляри, правила и наредби.
Пред вратата на замъка тръбачът на Каспиан подаде нов сигнал и извика:
— Отворете на краля на Нарния, дошъл да навести своя верен и любим служител, губернатора на Уединените острови!
През онези времена всичко на острова се вършеше немарливо и отпуснато. Отвори се само една странична вратичка. Показа се рошаво същество с мръсна стара шапка на главата вместо шлем, което държеше стара ръждясала пика. Той примигна срещу искрящите доспехи на воините пред себе си.
— Неможте… вия… възходио… — промърмори той (което сигурно означаваше „Не можете да видите Негово превъзходителство“). — Никакви срещи без предварителна уговорка освен между девет и десет вечерта всяка втора събота в месеца!