Выбрать главу

— Отвори пред Нарния, куче! — прогърмя лорд Берн и му нанесе такъв удар с металната ръкавица на ръката си, че шапката отлетя от главата на пазача.

— Ъ? Какво става? — започна мъжът, но никой не му обърна внимание.

Двама от хората на Каспиан пристъпиха през вратата и след известни трудности с резета и лостове (защото всичко бе ръждясало) успяха да отворят широко двете крила на портата. Тогава кралят и свитата му се отправиха към вътрешния двор. Там се мотаеха няколко стражи на губернатора, а няколко други (които предимно си бършеха устите) запристигаха със залитане от различни вратички. Макар че доспехите им бяха в отчайващо състояние, бяха бойци, които биха влезли в битка, ако някой ги поведеше или ако знаеха какво става; така че това беше опасният момент. Каспиан не им остави време за мислене.

— Къде е капитанът? — попита той.

— Ами, горе-долу аз съм, ако мога така да се изразя — каза един отпуснат, доста изнежен на вид младеж, който не носеше никакви доспехи.

— Нашето желание — започна Каспиан — е нашата кралска визита в нашето владение на Уединените острови да бъде, ако е възможно, повод за радост, а не за страх у верните ни поданици. Ако не беше така, аз бих могъл да кажа нещо относно състоянието на въоръжението на вашите хора. При това положение обаче вие сте опростени. Заповядайте да отворят бъчва вино, за да пият хората ви за наше здраве. Но утре искам да ги видя тук, в този двор, във вид на войници, а не на вагабонти. Изпълнете това под страх от крайното ни неудоволствие.

Капитанът зяпна, но Берн веднага извика:

— Три пъти ура за краля!

Войниците, които бяха разбрали за бъчвата вино, макар и да не бяха разбрали нищо друго, се включиха.

След това Каспиан нареди по-голямата част от хората му да останат в двора. Той заедно с Берн, Дриниан и четирима други влезе в залата.

Зад една маса в далечния край, заобиколен от многобройни секретари, седеше Негово превъзходителство губернаторът на Уединените острови. Гумпас имаше недоволен вид и коса, която някога е била червена, а сега — почти сива. Той вдигна поглед при влизането на непознатите, после се наведе към бумагите и механично произнесе:

— Никакви срещи без предварителна уговорка освен между девет и десет вечерта всяка втора събота!

Каспиан кимна на Берн и се отдръпна встрани. Берн и Дриниан пристъпиха напред и всеки сграбчи по един край на масата. Вдигнаха я и я метнаха в другия ъгъл на залата, където тя се прекатури и разсипа водопад от писма, досиета, мастилници, писалки, восък за печати и документи. След това, не грубо, но здраво, сякаш ръцете им бяха стоманени клещи, те вдигнаха Гумпас от стола му и го сложиха на около метър разстояние с лице към краля. Каспиан веднага седна на стола и положи голия си меч върху коленете.

— Милорд — почна той, без да откъсва погледа си от Гумпас, — вие не ни посрещнахте съвсем според очакванията. Аз съм кралят на Нарния.

— Не се споменаваше в кореспонденцията — каза губернаторът. — Нито в протоколите. Не сме били уведомени за такова нещо. Нищо не е по правилата. За мен ще бъде удоволствие да разгледам подадените молби…

— Ние дойдохме да проверим как Ваше превъзходителство изпълнява задълженията си — продължи Каспиан. — Има две конкретни точки, за които изискваме обяснение. Първо, никъде не е отбелязано тези острови да са плащали дан на короната на Нарния от близо сто и петдесет години.

— Този въпрос трябва да се повдигне на съвета следващия месец — каза Гумпас. — Ако някой иска да отправи искане да се създаде комисия за разследване на случая, която да докладва относно финансовата история на тези острови, това може да стане на първото събрание догодина и тогава…

— Също така, откривам ясно формулирано в нашите закони, че ако не е била плащана дан, целият дълг следва да се поеме от губернатора на Уединените острови от собствената му кесия.

При това Гумпас взе да слуша особено внимателно.

— А, за това не може да става и дума — поде той. — Това е икономически невъзможно… ъ-ъ… Ваше величество сигурно се шегува.

Вътрешно се чудеше дали има някакъв начин да се отърве от тези нежелани гости. Ако знаеше, че Каспиан има само един кораб и екипажът му го следваше, щеше да отговори любезно за момента с надеждата да ги залови и да ги убие през нощта. Но Гумпас беше видял военен кораб да плава през пролива предния ден и да сигнализира, както предположи, на ескадрата си. Тогава не знаеше, че това е кралският кораб, защото вятърът беше твърде слаб, за да развее флага и да проличи златният лъв, и трябваше да изчака последвалите събития. Сега си мислеше, че Каспиан има цяла флота в Бернстед. На Гумпас никога не би му минало през ум, че някой може да влезе в Малкия пристан и да завземе островите с по-малко от петдесет души. Още повече изобщо не би си и помислил да стори нещо подобно.