— Второ — продължи Каспиан, — искам да знам защо сте позволили тук да се разрасне тази презряна и нечовешка търговия с роби, противно на дребния обичай и практика в нашите владения.
— Необходимо, неизбежно — измърмори Негово превъзходителство. — Важна част от икономическото развитие на островите, уверявам ви. От това зависи сегашното ни икономическо благосъстояние.
— Каква нужда имате от роби?
— За износ, Ваше величество. Продаваме ги предимно в Калормен, но имаме и други пазари. Ние сме оживен търговски център.
— С други думи — рече Каспиан — вие нямате нужда от тях. Кажете ми каква цел изпълняват, освен да пълнят джобовете на такива като Пъг?
— Крехката възраст на Ваше величество — отговори Гумпас с нещо, което бе предназначено да мине за бащинска усмивка — едва ли му дава възможност да разбира въпросния икономически проблем. Аз имам статистика, графики, имам…
— Колкото и да е крехка възрастта ми — отсече Каспиан, — смятам, че разбирам търговията с роби отвътре толкова добре, колкото и Ваше превъзходителство. И не виждам тя да носи на островите месо, хляб, бира или вино, нито пък дървесина, нито зеле, книги, музикални инструменти или коне и доспехи — въобще нещо, което си струва да се притежава, но независимо дали е така или не, искам да бъде спряна.
— Но това означава да се върнат стрелките на часовника назад — задъха се губернаторът. — Нима нямате представа от прогрес, от развитие?
— Виждал съм и двете в яйцето — каза Каспиан. — В Нарния го наричаме вмирисване. Тази търговия трябва да спре.
— Не мога да поема отговорността за такава мярка — възрази Гумпас.
— Добре тогава — отговори Каспиан. — Ние ви освобождаваме от длъжността. Милорд Берн, елате тук.
Преди Гумпас да разбере напълно какво става, Берн коленичи, сложи ръцете си между ръцете на краля и се закле да управлява Уединените острови в съответствие със старите обичаи, права, практика и закони на Нарния.
— Мисля, че вече се наситихме на губернатори — каза Каспиан и обяви Берн за херцог на Уединените острови.
— Що се отнася до вас, милорд — обърна се той към Гумпас, — опрощавам ви дълга по данъка. Но до утре на обед вие и вашите хора трябва да сте се изнесли от замъка, който сега е резиденция на херцога.
— Слушайте, всичко това е много хубаво — намеси се един от секретарите на Гумпас, — но какво ще стане, ако всички вие, джентълмени, спрете да играете представления, а ние да свършим малко работа. Въпросът пред нас всъщност е…
— Въпросът всъщност е — продължи херцогът — дали вие и остатъкът от тази сган ще си тръгнете покорно, или първо трябва да ви наложим с камшик. Можете да изберете, което предпочитате.
Когато цялата работа се уреди без проблеми, Каспиан заповяда да доведат коне, които в замъка бяха съвсем малко на брой и при това — зле гледани. Заедно с Берн, Дриниан и неколцина други той излезе на кон извън града и се отправи към пазара за роби. Спряха пред ниска дълга сграда близо до пристанището и сцената, която завариха там, приличаше на всяко друго наддаване, тоест бе се събрала многобройна тълпа, а Пъг, застанал на висок подиум, крещеше с дрезгав глас:
— Хайде, господа, номер двайсет и три. Прекрасен селскостопански работник от Теребинтия, подходящ за мините или за галерите. Под двайсет и пет години. Няма нито един развален зъб в устата си. Здрав, мускулест мъж. Съблечи му ризата, Таке, и нека господата разгледат. Ето това се викат мускули! Погледнете този гръден кош! Десет полумесеца от господина в ъгъла. Сигурно се шегувате, господине. Петнайсет! Осемнайсет! За номер двайсет и три се дават осемнайсет полумесеца! Някой ще качи ли над осемнайсет? Двайсет и един. Благодаря ви, господине! Двайсет и един се дават…
Но Пъг спря и челюстта му увисна като видя облечените в броня воини, които спряха до самия подиум.
— Всички на колене пред краля на Нарния! — викна херцогът.
Тълпата чу подрънкването на оръжия и тропота на конете отпред, а на повечето им бяха известни слуховете за пристигането на кораба и за събитията в замъка. По-голямата част се подчиниха. Онези, които не коленичиха, бяха придърпани от съседите си. Някои извикаха „Ура!“.
— Животът ти е обречен, Пъг, заради това, че вчера посегна на кралската особа — каза Каспиан. — Но невежеството ти те извинява. Преди четвърт час търговията с роби в нашите владения беше забранена. Обявявам всеки роб на този пазар за свободен.