Той вдигна ръка да спре ликуването на робите и продължи:
— Къде са моите приятели?
— Миличкото момиченце и приятният млад джентълмен? — рече Пъг с мазна усмивка. — Ами те бяха грабнати веднага…
— Тук сме, тук сме, Каспиан — извикаха в един глас Луси и Едмънд, а Рипичийп изписука:
— На вашите услуги, сир!
Те бяха продадени, но купувачите им бяха останали да наддават за други роби и още не ги бяха отвели. Тълпата се раздели, за да пропусне тримата, което бе последвано от бурно стискане на ръце и поздрави между тях и Каспиан. Двама търговци от Калормен се приближиха веднага. Калорменците имат тъмна кожа и дълги бради. Носят надиплени дрехи и оранжеви тюрбани, а иначе са мъдър, богат, вежлив, жесток и древен народ. Поклониха се най-учтиво на Каспиан и му отправиха дълги комплименти като „фонтаните на благоденствието да напояват градините на разсъдливостта и добродетелта“ и други подобни. Но, разбира се, това, което желаеха, беше да си получат обратно парите.
— Това е справедливо искане, господа — рече Каспиан. — Всеки, който е купил роб днес, трябва да си получи обратно парите. Пъг, изваждай събраното до последния миним (един миним е една четирийста част от полумесеца).
— Да не би Ваше величество да иска да ме докара до просешка тояга? — жално изви Пъг.
— Ти цял живот си живял от нещастието на хората и ако наистина си докаран до просешка тояга, по-добре да си просяк, отколкото роб. Но къде е другият ми приятел?
— А, той ли? — проточи Пъг. — Него можеш да си го вземеш и благодарим. Радвам се да се отърва от него. Никога през дългите си дни не съм виждал такова нещо на пазара. Накрая го оцених на пет полумесеца и дори тогава никой не го искаше. Пратих го заедно с още няколко екземпляра в безплатната зона и пак никой не го искаше. Не желая да го виждам. Таке, изкарай Намусеното.
И така се появи Юстас, който наистина изглеждаше намусен, защото колкото и да не иска човек да го продават като роб, навярно е още по-обидно да бъдеш обявен за момче за всичко, което никой не иска да купи. Той се приближи до Каспиан и каза:
— Разбирам. Както обикновено, гледаш си кефа някъде, докато останалите сме затворени. Предполагам, че не си научил нищо за британския консул. Естествено, че не си.
Тази вечер те пируваха в замъка на Малкия пристан и към края Рипичийп се поклони на всички присъстващи и каза:
— Утре започват истинските ни приключения!
После отиде да си легне. Но това не можеше да е утре или друг близък ден. Защото сега се готвеха да оставят зад себе си всички познати земи и морета и трябваше да направят пълни приготовления. Разтовариха „Разсъмване“ и го изтеглиха на сушата с помощта на цилиндри и осем коня. Най-сръчните корабостроители прегледаха внимателно всяка частица от него. После отново го пуснаха на море и го натовариха с храна и вода толкова, колкото можеше да побере — тоест за двадесет и осем дни. Дори и така, Едмънд им даваше само две седмици плаване на изток, преди да се наложи да изоставят целта си.
Докато течеше подготовката, Каспиан не пропусна възможността да разпита всички стари морски капитани, които успя да открие в Малкия пристан. Искаше да разбере дали знаеха нещо, или поне дали бяха чували за земите на изток. Той разля множество кани от бирата на замъка пред обрулените от морския живот мъже с посивели къси бради и ясни сини очи. В замяна чу много небивали истории. Но моряците, на които, изглежда, можеше да се вярва, не знаеха за никакви земи отвъд Уединените острови. Мнозина смятаха, че ако човек отплава твърде надалече на изток, ще стигне до вълните, които безспир се въртят около ръба на света, и заключаваха:
— И там приятелите на Ваше величество потънали на дъното.
Останалите разказваха само невероятни истории за острови, обитавани от хора без глави, за плаващи острови, водни циклони и огън, горящ върху водата. Само един, за радост на Рипичийп, каза:
— А отвъд всичко това е страната на Аслан. Но тя е отвъд Края на света и там не може да се стигне. — Ала когато го разпитаха, той спомена само, че го е чувал от баща си.
Берн можа единствено да им каже, че шестимата му другари са отплавали на изток и нищо повече не се е чуло за тях. Двамата с Каспиан стояха на най-високата точка на Авра и гледаха надолу към океана на изток.
— Често се качвам тук рано сутрин — каза херцогът. — Гледам как слънцето изгрява от морето и понякога изглежда сякаш е само на няколко километра разстояние. И тогава започвам да се чудя къде ли са моите приятели и какво всъщност се намира отвъд този хоризонт. Най-вероятно нищо, но винаги изпитвам нещо подобно на срам, че съм останал тук. Иска ми се Ваше величество да не тръгва. Може да имаме нужда от помощта ви тук. Закриването на пазара за роби ще създаде нов свят. Предвиждам и война с Калормен. Господарю мой, помислете пак.