Такава бе историята на Гласа-вожд в много съкратен вид, понеже съм изпуснал коментарите на другите гласове. Всъщност той не можеше да каже повече от шест-седем думи наведнъж, без да го прекъснат техните одобрителни възгласи, които почти подлудяваха нарнийците от нетърпение. Когато свърши, настана продължителна тишина.
Накрая Луси проговори:
— Но какво общо има всичко това с нас? Не разбирам…
— Да пукна, ако не съм пропуснал най-важното — възкликна Гласа-вожд.
— Точно така, точно така! — изреваха ентусиазирано другите гласове. — Никой не може да пропуска толкова, много и толкова добре. Само така, Вожде, само така!
— Е, предполагам, че няма нужда да повтарям цялата история отначало — започна Гласа-вожд.
— Не, в никакъв случай! — казаха Каспиан и Едмънд в един глас.
— Накратко, чакаме от много дълго време да се появи хубаво момиченце от далечна страна (като теб, госпожичке) и да се качи на горния етаж, за да отвори вълшебната книга и да намери магията за разваляне на невидимостта. После да я изрече. Всички сме се заклели, че не ще пуснем оттук живи първите мореплаватели, които хвърлят котва на този остров и водят със себе си момиченце (защото ако не е така, нещата стоят другояче), щом не сторят това, от което имаме нужда. Ето затова, господа, ако вашето момиченце не изпълни тези изисквания, наш дълг ще бъде да ви прережем гърлата. Единствено по служебни причини, както се казва, и без да се сърдите, надявам се.
— Не ви виждам оръжията — рече Рипичийп. — И те ли са невидими?
Едва бе произнесъл тези думи и се чу съскащ звук. В следващия миг едно копие се заби в близкото дърво зад тях и затрептя.
— Това е копие, нали така? — каза Гласа-вожд.
— Така е Вожде, точно така! — потвърдиха гласовете. — Не би могъл да го кажеш по-добре.
— И идва от ръката ми — продължи Гласа-вожд. — Оръжията ни стават видими, след като ни напуснат.
— Но защо искате аз да направя това? — запита Луси. — Защо не може да го стори един от вас? Вие нямате ли си момиченца?
— Не смеем, не смеем! — отвърнаха всички гласове. — Няма пак да се качим на горния етаж.
— С други думи — каза Каспиан, — искате тази дама да се справи с опасност, при която вие не смеете да изпратите вашите собствени сестри и дъщери?
— Точно така, точно така! — възрадваха се гласовете в хор. — Не можеше да го кажеш по-добре. А, наистина си бил образован. Всеки може да го забележи.
— От всички възмутителни… — започна Едмънд, но Луси го прекъсна:
— През нощта ли ще трябва да се кача горе, или може и през деня?
— О, през деня, през деня, разбира се — каза Гласа-вожд. — Не през нощта. Никой не те кара да правиш това. Да се качиш горе в тъмното? Пфу!
— Добре тогава, ще го сторя — реши Луси. — Не — обърна се тя към останалите, — не ме спирайте. Не виждате ли, че няма смисъл? Та те са много повече от нас. Не можем да се бием с тях. А другият начин ни дава поне шанс.
— Но Вълшебника… — пророни Каспиан.
— Знам — призна Луси. — Но може той да не е толкова лош, колкото го изкарват. Не ви ли се струва, че тези хора не са особено смели?
— Определено не са много умни — отбеляза Юстас.
— Виж какво, Луси. Не можем да ти позволим да направиш нещо такова — твърдо рече Едмънд. — Попитай Рипичийп. Уверен съм, че той ще каже същото.
— Но това ще спаси и моя, и вашия живот — каза Луси. — Както всички вас, и аз не искам да ме нарежат на парчета с невидими мечове.