Същата вечер всички нарнийци вечеряха на горния етаж заедно с Вълшебника. Луси забеляза колко различен изглежда вторият етаж сега, когато вече не се страхуваше. Тайнствените знаци по вратите все още бяха такива, но сега сякаш имаха добронамерен и весел смисъл. Дори брадатото огледало сега й се струваше забавно, а не страшно. На вълшебната вечеря за всеки имаше любимите му ястия и питиета. А след вечеря Вълшебника направи много полезна и красива магия. Положи на масата два празни листа пергамент и помоли Дриниан да му разкаже подробно за плаването им до този момент. Докато Дриниан говореше, всичко описано от него се появяваше на картата, нарисувано с тънки ясни черти. Накрая всеки лист представляваше прекрасна карта на Източните морета — с Галма, Теребинтия, Седемте острова, Уединените острови, Острова на дракона, Опожарения остров, Острова на мъртвата вода и самия остров на Тромавците. Всички бяха с подходящите размери и на съответните места. Това бяха най-първите карти на тези морета и по-добри от всички, направени без магия оттогава насам. На тези карти градовете и планините на пръв поглед изглеждаха същите като на обикновена карта. Ала когато Вълшебника им подаде увеличителното си стъкло, те видяха съвършени картинки на истинските острови — виждаха се замъкът и пазарът на роби в Малкия пристан. Бяха ясни, но далечни като предмети, гледани от обратния край на телескоп. Единственият недостатък бе, че бреговата ивица на повечето острови остана непълна. Картата показваше само това, което Дриниан бе видял със собствените си очи. Като свършиха, Вълшебника задържа едната карта за себе си, а другата подари на Каспиан — тя все още виси закачена в Залата на украшенията в Каир Паравел. Ала старецът не можа да им каже нищо за моретата и земите по-далече на изток. Сподели само, че преди около седем години нарнийски кораб бе хвърлил котва на неговия остров и на борда му били благородниците Ревилиан, Аргоз, Мавраморн и Рууп. Така те заключиха, че златният мъж, когото бяха видели на дъното на Мъртвата вода, трябва да е бил лорд Рестимар.
На другия ден Вълшебника направи магия и поправи кърмата на „Разсъмване“, която бе повредена от Морската змия, а също и натовари кораба с полезни дарове. Те се сбогуваха най-приятелски и когато в два часа следобед отплаваха, всички Тромоходи гребаха успоредно с кораба до входа на пристанището. Викаха „Ура“, докато на кораба вече престанаха да чуват гласовете им.
Глава дванадесета
Черният остров
В продължение на дванадесет дни след това приключение те плаваха на юг и малко на изток при лек попътен вятър, с почти ясно небе и топъл въздух. Не видяха нито птици, нито риби, с изключение на китовете, чиито фонтани забелязаха далече зад щирборда. Луси и Рипичийп изиграха много партии шах. На тринадесетия ден Едмънд съзря от наблюдателницата нещо, което приличаше на висока черна планина, издигаща се от морето зад бакборда.
Смениха курса и се насочиха към тази суша. Предимно гребяха, защото вятърът не бе благоприятен за плаване на североизток. Вечерта ги завари все още далече от сушата и се наложи да гребат цяла нощ. На сутринта времето бе хубаво, но без никакъв вятър. Черната маса изглеждаше много по-голяма и по-близка, но все така смътно очертана. Някои мислеха, че е още твърде далече, а други — че е просто мъгла.
Същата сутрин към девет часа тя внезапно се оказа съвсем близо и стана ясно, че това изобщо не е суша, нито мъгла в обичайния смисъл на думата. Беше Чернота. Малко е трудна за описване, но ще разберете какво представляваше, ако си представите, че гледате към входа на железопътен тунел, чийто край не се вижда, защото е прекалено дълъг или прекалено извит. Знаете как е — на разстояние от няколко метра виждате осветените релси, траверси и чакъл. После идва място, след което те се мержелеят в сумрака, а накрая доста внезапно, но, естествено, без рязка граница изчезват съвсем в гладката плътна чернота. Точно така бе и тук. В продължение на няколко метра пред носа пътешествениците виждаха надигащата се светла синьо-зелена вода. По-навътре водата беше бледосива сякаш бе вечер. А още по-навътре — пълен мрак, като при безлунна и беззвездна нощ.
Каспиан извика на боцмана да не вкарва кораба по-навътре и всички освен гребците се втурнаха напред и застанаха на носа да гледат. Нищо обаче не се виждаше — зад тях бяха морето и слънцето, а пред тях — чернотата.