— Мъртви ли са? — попита Каспиан.
— Мисля, че не, сир — отвърна Рипичийп, като измъкна от гъсталака косми една ръка и я взе в лапичките си. — Този е топъл и има пулс.
— Този също, и този — потвърди Дриниан.
— Значи само са заспали — рече Юстас.
— Отдавна трябва да спят, щом косите са пораснали толкова много — отбеляза Едмънд.
— Сигурно спят омагьосани — каза Луси. — В мига, в който стъпихме на този остров, почувствах, че навсякъде има магия. Мислите ли, че сме дошли, за да я развалим?
— Можем да опитаме — каза Каспиан и почна да блъска най-близкия от тримата спящи.
За миг всички помислиха, че ще успее, защото човекът задиша тежко и промърмори:
— Няма да плавам повече на изток. Да гребем към Нарния.
Но почти веднага потъна в още по-дълбок сън отпреди, така че натежалата му глава клюмна към масата и всички усилия да го разбудят бяха безполезни. С втория се случи същото.
— Не сме се раждали, за да живеем като животни. Да вървим на изток, докато още имаме възможност… към земите отвъд слънцето — промърмори той и отново потъна в сън.
— Горчица, моля — каза третият и отново заспа.
— Да гребем към Нарния, а? — повтори Дриниан.
— Да, Дриниан, прав си — рече кралят. — Мисля, че търсенето ни приключи. Хайде да видим пръстените им. Да, това са техните гербове. Това е лорд Ревилиан. Този е лорд Аргоз, а третият — лорд Мавраморн.
— Но ние не можем да ги събудим. Какво да правим? — рече Луси.
— Моля Ваши величества за извинение — намеси се Райнс, — но защо да не се възползваме от цялото това изобилие, докато вие обсъждате? Такава вечеря не се пада всеки ден.
— За нищо на света! — възкликна Каспиан.
— Точно така, точно така — съгласиха се неколцина моряци. — Тук всичко е омагьосано. Колкото по-скоро се върнем на кораба, толкова по-добре.
— Можете да сте сигурни, че тези трима благородници са потънали в седемгодишен сън тъкмо защото са яли от тази храна — каза Рипичийп.
— Не бих я докоснал, дори и да умирах от глад — обади се Дриниан.
— Светлината гасне необичайно бързо — добави Райнелф.
— Да се връщаме обратно на кораба — промърмориха останалите моряци.
— Мисля, че те наистина са прави — рече Едмънд. — Можем и утре да решим какво да правим със спящите рицари. Не смеем да опитаме храната, а и няма смисъл да оставаме да нощуваме тук. Цялото това място мирише на магия… и на опасност.
— Напълно съм съгласен с крал Едмънд — каза Рипичийп, — що се отнася до екипажа на кораба. Но аз самият ще остана на тази маса до изгрев слънце.
— Но защо? — удиви се Юстас.
— Защото това е велико приключение и нито една опасност не ми се вижда по-голяма от тази да се върна в Нарния и да знам, че от страх съм оставил зад себе си неразрешена загадка — отвърна Мишката.
— И аз ще остана с теб, Рипичийп — каза Едмънд.
— И аз — добави Каспиан.
— Аз също — обади се Луси.
Тогава Юстас също изяви желание да остане. Това бе изключително храбро от негова страна, тъй като за него бе много по-страшно, отколкото за останалите — та той никога не беше чел или дори слушал за такива неща, преди да се качи на борда на „Разсъмване“.
— Умолявам Ваше величество… — започна Дриниан.
— Не, милорд. Вашето място е на кораба, а и вие сте се трудили цял ден, докато ние сме мързелували — възрази кралят.
Последваха още доста спорове, но накрая Каспиан наложи волята си. Екипажът тръгна да се връща към брега в сгъстяващия се здрач и всеки от петимата оставащи, освен може би Рипичийп, усети ледена тръпка в стомаха си.
Докато избираха местата си на зловещата маса, се позабавиха. Може би по една и съща причина, която никой не посмя да изрече на глас. Това бе наистина неприятен избор. Да седиш цяла нощ в компанията на три страховити космати същества, които, макар и не мъртви, със сигурност не бяха и живи в истинския смисъл на думата. От друга страна, да седнеш на срещуположния край и да ги губиш постепенно от поглед с напредването на нощта, без да знаеш дали се движат, и може би към два часа съвсем да не ги виждаш… не, това бе немислимо. Затова те се завъртяха няколко пъти около масата с думите: „Тук ли?“, „Може би малко по-нататък?“ или „Защо не от тази страна?“, докато най-после се настаниха някъде по средата, но по-близо до спящите, отколкото до срещуположния край. Вече наближаваше десет часа и почти се бе стъмнило. На запад грееха странните нови съзвездия. Луси щеше да се чувства по-добре, ако това бяха Леопард, Кораб и останалите стари приятели от небето над Нарния.