Най-сетне Стареца се обърна към пътешествениците и ги поздрави с добре дошли.
— Господине — рече Каспиан, — молим ви да ни кажете как да развалим магията, в чийто плен са тези благородници от Нарния.
— С радост ще ти кажа, сине — отвърна Стареца. — За да премахнете тази магия, трябва да отплавате до самия Край на света или колкото се може по-близо до него и да се върнете, като оставите там поне един ваш другар.
— А какво ще стане с него? — попита Рипичийп.
— Трябва да продължи натам, където изтокът граничи с безкрая и никога да не се завърне в света.
— Това е и желанието на моето сърце — каза Рипичийп.
— А сега близо ли сме до Края на света, господине? — попита кралят. — Знаете ли дали има морета и суша по-далече на изток оттук?
— Виждал съм ги преди много време — отвърна Стареца, — но от голяма височина. Не мога да ви кажа нищо, което да е от значение за един моряк.
— Да не би да искате да кажете, че сте летели във въздуха? — изтърси Юстас.
— Беше много, много над въздуха, сине — отговори Стареца. — Аз съм Раманду. Но виждам, че се споглеждате. Името ми е непознато за вас. И нищо чудно, дните, когато бях звезда, отминаха преди много години, много преди всички вие да сте били родени. А оттогава съзвездията са се изменили.
— О-о-о… той е пенсионирана звезда — промълви Едмънд под носа си.
— Вече не сте ли звезда? — попита Луси.
— Аз съм звезда, която си почива, дъще моя — отвърна Раманду. — Когато залезнах за последен път, бях по-грохнал и стар, отколкото можете да си представите. Доведоха ме на този остров. Сега не съм толкова стар, колкото бях тогава. Всяка сутрин една птица ми донася жар-плод от долините на слънцето и този плод отнема по малко от годините ми. А когато стана млад като новородено, ще се отправя отново към своя изгрев (защото сега сме на източния ръб на земята) и пак ще подема великия танц.
— В нашия свят — рече Юстас — звездите са огромни кълба горящ газ.
— Дори и във вашия свят звездите не са това, сине, а само са направени от него. Пък и в този свят вие вече сте срещали звезда. Мисля, че познавате Кориакин.
— И той ли е звезда в пенсия? — попита Луси.
— Не съвсем — каза Раманду. — Изпращането му да управлява Тромавците не беше определено за почивка. По-скоро можете да го наречете наказание. Ако всичко бе вървяло добре, той можеше да свети още хиляди години в южното зимно небе.
— А какво е сторил той, господине? — попита Каспиан.
— Чедо, не ти е писано на теб, син на Адам, да знаеш какви грешки може да извърши една звезда. Но нека не губим време в такива разговори! Решихте ли вече? Ще потеглите ли на изток, за да развалите магията, като оставите един от вас там и се върнете обратно, или ще отплавате на запад?
Рипичийп се обърна към Каспиан:
— Сир, нали няма съмнение за това? Ясно е, че освобождаването на тези благородници от магията е част от нашето пътешествие.
— И аз мисля така, Рипичийп — отвърна кралят. — Но дори и да не беше така, за мен щеше да е много мъчно да не отплавам с „Разсъмване“ колкото е възможно по-надалеч, към Края на света. Но съм загрижен за екипажа. Те са тръгнали да търсят седемте благородници, а не да стигат ръба на земята. Ако отплаваме на изток оттук, то ще бъде, за да стигнем Края, там, където изтокът граничи с безкрая. Никой обаче не знае колко далече е това. Момчетата са храбри, но виждам, че някои от тях са изтощени от плаването и копнеят да обърнем кораба обратно към Нарния. Смятам, че не трябва да ги карам да плават по-нататък без тяхно знание и съгласие. Освен това какво ще правим с лорд Рууп? Този човек е съсипан.
— Сине — рече звездата, — дори и да искаш, няма смисъл да плаваш към Края на света с хора, които те следват против волята си или са измамени. Така не се развалят магии. Те трябва да знаят къде отиват и защо. Но кой е този съсипан човек, за когото говориш?
Каспиан разказа на Раманду историята на лорд Рууп.
— Аз мога да му дам онова, от което се нуждае най-силно — каза Раманду. — На този остров ще може да заспи дълбоко без всякакво безпокойство от сънища. Нека седне до тези тримата и да пие забрава до завръщането ви.
— Да, Каспиан, нека да направим така — примоли се Луси. — Сигурна съм, че той много ще се зарадва.
В този миг ги прекъсна шумът от множество стъпки и гласове — Дриниан и хората му се приближаваха. Щом видяха Раманду и дъщеря му и понеже бе явно, че не са обикновени хора, те спряха изненадани и свалиха шапки. Някои моряци изгледаха празните блюда и кани на масата с пълни със съжаление очи.