Все още никой не разбираше какво представлява бялата равнина. Скоро свалиха лодката и я пратиха да проучва. Останалите на борда на „Разсъмване“ видяха как лодката направо се вряза в белотата. После дочуха смаяните гласове на екипажа на лодката, ясно доловими над неподвижната вода. Настана тишина. Райнелф измери дълбочината от носа на лодката и като че ли на връщане тя бе пълна с много бели неща. Всички се струпаха да чуят новината.
— Лилии, Ваше величество — извика Райнелф, застанал на носа.
— Какво, какво? — попита недоверчиво Каспиан.
— Цъфнали лилии, Ваше величество — повтори Райнелф. — Същите както в езерото сред парка у дома.
— Гледайте! — извика Луси, която бе на кърмата на лодката. Тя протегна мокрите си ръце, пълни с бели венчелистчета и широки зелени листа.
— Каква е дълбочината, Райнелф? — запита Дриниан.
— Странна работа, капитане — отвърна Райнелф. — Още е дълбоко. Около седем метра.
— Не е възможно да са истински лилии, такива като нашите — каза Юстас.
Може да е бил прав, но поне много приличаха на тях. Когато след известно обсъждане „Разсъмване“ се завърна сред течението и заплава на изток през Езерото на лилиите или Сребърното море (опитаха и двете имена, но Сребърното море остана и сега е на картата на Каспиан), тогава започна най-необикновената част от пътешествието им. Скоро откритото море, от което излязоха, вече бе само тънка синя ивица на западния хоризонт. Навсякъде около тях се простираше бяла шир, тук-таме със златисти отблясъци, освен зад кърмата. Там лилиите се отдръпваха настрана и на тяхно място оставаше открита водна алея, светеща като тъмнозелено стъкло. На вид Последното море приличаше на Арктика. Ако очите им не бяха станали силни като на орли, слънчевата светлина би била болезнена при тази белота особено рано сутрин, когато слънцето бе най-голямо. Вечер белотата правеше деня да изглежда по-дълъг. Краят на лилиите не се виждаше. В продължение на много мили от уханния килим от цветя се разнасяше аромат, който Луси се затрудняваше да опише. Той бе сладостен, но не сънлив или омаломощаващ, а свеж, див и самотен. Сякаш влизаше в мозъка й и я караше да усеща, че е в състояние да изкачи планини на един дъх или да се пребори със слон. Двамата с Каспиан си казаха:
— Струва ми се, че няма да мога да издържа още дълго така, но въпреки това не искам да свършва.
Често измерваха дълбочината, но едва след няколко дни водата взе да става по-плитка. Продължи да става все по-плитка, докато накрая дойде денят, когато трябваше да излязат с гребане от течението и бавно да напипват пътя си напред с помощта на веслата. Скоро стана ясно, че „Разсъмване“ вече не може да плава на изток. Само майсторското управление го бе спасило от засядане.
— Свалете лодката и повикайте всички моряци! — извика Каспиан. — Искам да им кажа нещо.
— Какво смята да прави? — прошепна Юстас на Едмънд. — Очите му изглеждат странно.
— Мисля, че на всички ни очите са такива — прошепна в отговор Едмънд.
Те застанаха до Каспиан на горната палуба и скоро всички моряци се скупчиха долу до стълбата, за да чуят речта на краля.
— Приятели — започна Каспиан, — пътешествието, на което потеглихте, завърши. Открихме какво е станало със седмината благородници и понеже сър Рипичийп се закле никога да не се завръща, несъмнено, щом стигнете острова на Раманду, ще намерите лорд Ревилиан, лорд Аргоз и лорд Мавраморн будни. На вас, милорд Дриниан, поверявам този кораб, като ви заповядвам да плавате към Нарния с възможно най-високата скорост и преди всичко да не спирате на Острова на мъртвата вода. Съобщете на моя регент, джуджето Тръмпкин, да раздаде на членовете на екипажа всички обещани от мен награди. Те са заслужени от тях с чест. И ако не се завърна, волята ми е регентът, Корнелиъс, язовецът Трюфелхънтър и лорд Дриниан да изберат крал на Нарния със съгласието на…
— Но, сир — прекъсна го Дриниан, — нима се отказвате от престола?
— Отивам с Рипичийп да видя Края на света — каза Каспиан.
През събраните моряци премина шепот на изумление.
— Ще вземем лодката — продължи Каспиан. — Няма да имате нужда от нея в тези безветрени морета, а и ще си направите нова на острова на Раманду. Сега…