— Вземете го, кралице, то е ваше — каза той.
След това излязоха от каютата и се озоваха сред слънчевата светлина.
На палубата имаше два големи дълги капака — пред и зад мачтата. И двата бяха отворени, както винаги в хубаво време, за да пропускат въздуха и светлината в трюма на кораба. Каспиан ги поведе надолу по една стълба в задния люк. Тук те се озоваха в помещение, където от двете страни имаше пейки за гребците, а светлината се процеждаше през отворите за веслата и танцуваше по тавана. Естествено корабът на Каспиан не беше жестокосърдечна галера, задвижвана от роби-гребци. Веслата се използваха само когато нямаше вятър или когато влизаха или излизаха от пристанище и всички (освен Рипичийп, чиито крака бяха твърде къси) се редуваха да гребат. От двете страни на кораба пространството под пейките беше оставено празно за краката на гребците. В средата обаче имаше нещо като дупка, която стигаше чак до кила и бе пълна с всякакви хранителни продукти: чували с брашно, бъчви с вода и бира, качета със свинско, делви с мед, мехове с вино, ябълки, ядки, сирене, бисквити, подправки, резени бекон. От тавана — тоест от долната страна на палубата — висяха пушени меса и плитки лук, както и хамаците за моряците, в които спяха в свободните от дежурство часовои. Каспиан ги поведе назад, като стъпваше от пейка на пейка. За него поне бяха стъпки, за Луси — нещо средно между стъпки и подскоци, а за Рипичийп — направо дълги скокове. Накрая стигнаха до една преграда, в която имаше врата. Каспиан отвори вратата и ги въведе в каюта, която изпълваше кърмата на кораба точно под каютите на палубата. Само че не беше толкова удобна. Беше много ниска и стените й се наклоняваха така, че почти нямаше под. И тук имаше прозорци с дебели стъкла, но бяха до водата и не се отваряха. Всъщност точно в този момент корабът се наклони и те станаха първо златисти от светлината и после тъмнозелени от морската вода.
— Ние с теб трябва да спим тук, Едмънд — каза Каспиан. — Ще оставим роднината ти на койката, а ние ще си окачим хамаци.
— Умолявам ви, Ваше величество… — започна Дриниан.
— Не, не, капитане — рече Каспиан, — вече спорихме за това. Вие с Райнс (Райнс беше помощник-капитанът) управлявате кораба и ще имате грижи много нощи наред, докато ние пеем песни и си разказваме приказки, така че трябва да вземете лявата каюта на палубата. Крал Едмънд и аз можем да си легнем тук долу много уютно. Но как е непознатият?
Целият позеленял, Юстас се нацупи и попита дали ще стихне скоро бурята.
— Каква буря? — зачуди се Каспиан.
Дриниан избухна в смях и извика:
— Буря ли, млади господарю?! Времето е по-хубаво, отколкото може да мечтае човек.
— Кой е този? — раздразнено попита Юстас. — Махнете го оттук. Гласът му ми се набива в главата.
— Донесох ти нещо, което ще те накара да се чувстваш по-добре, Юстас — каза Луси.
— Ох, махнете се и ме оставете на мира! — изръмжа Юстас.
Все пак изпи една капка от шишенцето, макар да каза, че било гадно (в каютата се разнесе приятно ухание, когато Луси го отвори). След като преглътна, лицето му видимо си възвърна цвета и сигурно се е почувствал по-добре, защото вместо да се оплаква от бурята и главоболието си, започна да настоява да бъде свален на брега и да твърди, че на първото пристанище ще „депозира жалба“ срещу всички пред британския консул. Но когато Рипичийп го попита какво е това „жалба“ и как се депозира (Рипичийп си помисли, че това е особен начин за провеждане на двубой), Юстас само промърмори:
— Как може да не знаеш такова нещо!
В края на краищата успяха да убедят Юстас, че вече плават с възможно най-високата скорост към най-близката суша и че имаха толкова власт да го изпратят обратно в Кеймбридж (там живееше чичо Харолд), колкото да го изпратят на Луната. След това той намусено се съгласи да облече чистите дрехи, които му предложиха, и да излезе на палубата.
Сега Каспиан ги разведе из кораба, макар че вече бяха видели по-голямата част от него. Качиха се на предната палуба и видяха вахтения, който беше застанал на малка площадка в гърлото на позлатения дракон и надзърташе през отворената му уста. Под предната палуба се намираше камбузът (или корабната кухня) заедно с каютите на боцмана, дърводелеца, готвача и главния стрелец. Ако смятате, че е странно камбузът да се намира на носа и си представяте пушека от комина, носещ се над кораба, това е, защото си мислите за параход, където вятърът е винаги насрещен. На кораб с платна вятърът винаги духа отзад и всичко по-миризливо се слага колкото се може по-напред. Качиха ги и на наблюдателницата. Отначало им беше страшничко да се люлеят напред-назад, а и палубата да е мъничка и толкова отдалечена. Стана им ясно, че ако паднеха, можеха да цопнат и в морето. После ги заведоха на задната палуба, където беше дежурен Райнс заедно с още един мъж на големия рул. Зад тях се издигаше покритата със златен лист опашка на дракона, а от вътрешната й страна се извиваше кръгла пейка. Корабът се наричаше „Разсъмване“. Бе мъничък в сравнение с някой от съвременните кораби или дори в сравнение с рибарските съдове, платноходките, бойните кораби и галеоните, които Нарния притежаваше по времето, когато Луси и Едмънд царуваха заедно с Върховния крал Питър, защото почти цялото мореплавателско изкуство бе западнало през време на властването на предшествениците на Каспиан.