— Ах, Аслан — промълви Луси — ще ни кажеш ли как да стигнем до твоята страна от нашия свят?
— Ще ви казвам това през цялото време — отговори Аслан. — Но няма да ви казвам колко дълъг или кратък ще е пътят. Знайте само, че преминава през река. Но вие не се плашете от това, защото аз съм Великият строител на мостове. А сега елате, ще отворя вратата в небето и ще ви изпратя у дома.
— Аслан — започна Луси, — преди да си тръгнем, ще ни кажеш ли кога ще можем отново да се върнем в Нарния? Моля те! И… О, нека да е скоро.
— Миличко — много нежно промълви Аслан, — двамата с брат ти никога повече няма да се върнете в Нарния.
— О, не, Аслан! — възкликнаха отчаяно в един глас Едмънд и Луси.
— Деца, вече сте пораснали — рече Аслан — и е време да започнете да се сближавате с вашия свят.
— Не е заради Нарния — изхлипа Луси, — а заради теб! Там няма да можем да виждаме теб! Как ще живеем, без да те виждаме?
— Но вие ще ме виждате, мило дете — каза Аслан.
— Нима… нима сте и там, сър? — попита Едмънд.
— Да, аз съм и там — отвърна Аслан. — Но там имам друго име. Ще трябва да се научите да ме разпознавате с другото име. Точно затова бяхте повикани в Нарния, за да можете, след като тук сте ме познавали за малко, там да ме опознаете по-добре.
— А Юстас също ли никога няма да се върне пак? — попита Луси.
— Дете мое — рече Аслан, — наистина ли ти е нужно да знаеш това? Хайде, отварям вратата в небето.
Тогава в един миг синята стена се разкъса като завеса, отвъд небето засия страшна бяла светлина, те почувстваха допира на гривата на Лъва и целувката му по челата си. След това… се озоваха в спалнята в къщата на леля Алберта в Кеймбридж.
Остава да се кажат само две неща. Едното е, че Каспиан и неговите хора се завърнаха невредими на Острова на Раманду, където тримата благородници се събудиха от своя сън. А Каспиан се ожени за дъщерята на Раманду и се завърна в Нарния с нея. Тя стана велика кралица, майка и баба на велики крале.
Другото е, че в нашия свят всички започнаха да говорят колко се е променил Юстас и как „едва можеш да познаеш в него предишното момче“. Всички освен леля Алберта, която заяви, че е станал много обикновен и досаден сигурно под влиянието на братовчедите му Певънзи.
За автора на тази книга
Клайв Стейпълс Луис е един от най-обичаните автори на фентъзи и фантастика в света. Английският писател, професор по средновековна и ренесансова литература на Кеймбридж и уважаван теолог, е считан за един от най-бляскавите умове на своето поколение.
Клайв Стейпълс Луис е роден на 29 ноември 1898 г. в Белфаст. Той имал брат, няколко години по-голям от него, и когато двамата били вкъщи, прекарвали много време заедно, като си измисляли въображаеми страни и пишели за тях — макар и не в романтичен стил, в който по-късно пише създателят на хрониките на Нарния.
Но най-много време, когато бил момче, Луис прекарвал сам или в света на книгите. „Аз съм продукт на дълги коридори, на празни, огрени от слънцето стаи, на тишината на стълбищата и самотното изучаване на таваните, на далечни шумове от клокочещи цистерни и тръби, на свиренето на вятъра под керемидите. А и на безброй много книги“ — пише той. „Книги имаше в кабинета, в салона, в килера, на два реда в голямата етажерка на стълбищната площадка, в спалнята. Купища книги, натрупани на височината на рамото ми на тавана, най-различни книги, отразяващи всеки мимолетен етап на интересите на родителите ми, книги, които са увлекателни, и книги, които са скучни книги, подходящи за деца, и други, които определено не са. Нищо не ми беше забранено. В безкрайните наглед дъждовни следобеди аз взимах том след том от лавиците… Отначало любимите ми писатели бяха Е. Несбит и Дж. Суифт с «Приключенията на Гъливер», както и норвежките митове и оказания.“ По-късно с тях си съперничат Омир и чудният свят на старогръцките легенди, които той вече можел да чете в оригинал.
Клайв е бил най-добър приятел с Дж. Р. Р. Толкин и е бил в прекрасни отношения още с много други автори като Е. Р. Едисън и Роджър Ланслийн Грийн. Литературният им кръг е бил известен като „The Inklings“ („Намекващите“).
Обикнал истински старогръцкия език и литература, през 1917 г. Луис получава стипендия по класическа литература в Оксфорд. Завършва образованието си с отличен успех по две специалности — класическа филология и английски език и литература и преподава английски в продължение на цели тридесет години, като е отличен за някои свои значителни научни трудове, след което става професор в Кеймбридж, където работи десет години.