Когато неговият чичо Мираз-узурпаторът изпратил седемте лордове по море, те трябвало да купят кораб от Галма и да наемат галмийски екипаж. Но сега Каспиан бе започнал наново да учи нарнийците да бъдат мореплаватели, а „Разсъмване“ беше най-хубавият кораб, построен от него. Той бе толкова малък, че пред мачтата почти нямаше палуба между централния люк и лодката на кораба, от едната страна, и кокошарника (Луси хранеше кокошките), от другата. Но корабът беше красив по особен начин. Бе истинска „дама“, както казват моряците — със съвършен силует, с чисти цветове и всяка рейка, въже и щифт бяха направени с обич. Естествено, Юстас не остана доволен от нищо и не спираше да се фука за лайнери, моторни лодки, самолети и подводници („Сякаш разбира нещо от тях“, мърмореше Едмънд). На другите двама „Разсъмване“ им хареса много и когато се оттеглиха в каютата за вечеря и видяха небето на запад, озарено от огромния пурпурночервен залез, когато усетиха люшкането на кораба и соления вкус на устните си, когато си помислиха за непознатите земи в източния край на света, Луси се почувства прекалено щастлива, за да говори.
Мислите на Юстас е най-добре да бъдат предадени със собствените му думи, понеже когато на следващата сутрин новодошлите получиха обратно сухите си дрехи, той веднага извади малко черно тефтерче и започна да си води дневник. Винаги бе носил тефтерчето със себе си и записваше в него оценките си в училище. Въпреки че не се интересуваше особено от нито един предмет, той се интересуваше от оценките, и то много. Дори отиваше при съучениците си и им казваше: „Аз имам еди-колко с 6, ти колко имаш?“ Но тъй като не изглеждаше много вероятно да получи някакви оценки на борда на „Разсъмване“, той реши да си води дневник. Ето какво написа Юстас през първия ден:
Ако не сънувам, вече 24 часа съм на този ужасен кораб. През цялото време вилнее страшна буря (добре, че нямам морска болест). Огромните вълни заливат постоянно предницата и няколко пъти корабът едва не потъна. Всички останали се преструват, че не забелязват нищо или защото се перчат, или защото, както казва Харолд, едно от най-страхливите неща, които обикновените хора правят, е да си затворят очите пред фактите. Чиста лудост е да излезеш в открито море с такова скапано корабче. Не е по-голямо от спасителна лодка. Естествено отвътре е абсолютно примитивно. Няма развлекателен салон, няма радио, бани, шезлонги. Влачиха ме навсякъде вчера вечерта и на човек можеше да му прилошее, докато слуша как Каспиан се хвали с жалката си лодка-играчка, сякаш е „Кралица Мери“. Опитах се да му обясня какво представляват истинските кораби, но той е твърде тъп. Разбира се, Е. и Л. не ме подкрепиха. Предполагам, че Луси не разбира опасността просто защото е дете, а Е. се подмазва на К., както правят всички тук. Наричат го крал. Аз казах, че съм републиканец, но той ме попита какво значи това!
Няма смисъл да обяснявам, че са ме настанили в най-лошата каюта на кораба, истински затвор, а на Луси й дадоха цяла самостоятелна стая на палубата, доста прилична в сравнение с всичко останало тук. К. казва, че това е, защото тя е момиче. Опитах се да го убедя, че всички тези неща, както казва Алберта, само унижават момичетата, но той беше твърде тъп. Все пак К. може да забележи, че ще се разболея, ако продължават да ме държат в тази дупка. Е. казва, че не трябва да мърморя, защото К. живее с нас, за да отстъпи своята каюта на Л. Сякаш това не я прави още по-пренаселена и по-гадна. Без малко да забравя, тук има някакво мишеподобно същество, което ужасно се заяжда с всички. Другите може да го търпят, ако искат, но аз ще му извия опашката в най-скоро време, ако се опита да се заяде с мен. Храната също е ужасна.
Скарването между Юстас и Рипичийп дойде дори по-рано, отколкото можеше да се очаква. Преди вечеря на следващия ден, докато останалите седяха на масата в очакване (пътуването по море страхотно увеличава апетита), Юстас нахлу в стаята, като си стискаше ръката и крещеше: