— Това зверче едва не ме уби! Настоявам да се пази под надзор. Мога да те дам под съд, Каспиан. Мога да ти наредя да го унищожиш.
В същия миг се появи Рипичийп. Бе извадил шпагата си и мустаците му стърчаха свирепо, но както винаги беше учтив.
— Моля всички ви за извинение — каза той, — и особено Нейно величество. Ако знаех, че той ще потърси убежище при вас, щях да почакам по-удобно време за наказанието му.
— Какво става? — зачуди се Едмънд.
Това, което всъщност ставаше, беше следното. Рипичийп, за когото корабът никога не се движеше достатъчно бързо, обичаше да седи напред на фалшборда, точно до главата на дракона, и загледан към източния хоризонт да пее тихичко с цвъртящото си гласче песента, на която го беше научила дриадата. Той никога не се държеше за околните предмети, колкото и да се люлееше корабът, и пазеше равновесие със съвършена лекота — може би за това му помагаше дългата висяща опашка, която стигаше почти до палубата между фалшбордовете. Всички на кораба познаваха този му навик и моряците го харесваха, защото, когато някой от тях беше на вахта, имаше с кого да си поговори. Защо точно Юстас беше изминал целия път до предната палуба с подхлъзване, клатушкане и залитане (краката му още не бяха свикнали с морето), така и не разбрах. Може би се е надявал да види суша, може би е искал да се завърти покрай камбуза и да отмъкне нещичко. Както и да е, щом видял да виси дългата опашка — навярно наистина е било изкушение — той решил, че сигурно ще е приятно да я сграбчи, да завърти Рипичийп веднъж-дваж напред-назад и после да избяга и да му се смее. Отпърво изглеждало, че планът се осъществява прекрасно. Мишката не била по-тежка от голям котарак. Юстас мигом го свалил от перилото и в този момент изглеждал много глупаво (според Юстас) с късите си крайничета, размахани на всички страни, и с отворената уста. За негово съжаление Рипичийп, който бил участвал в много битки на живот и смърт, изобщо не загубил самообладание. Нито пък загубил сръчността си. Не било много лесно да изтегли шпагата си, докато кръжал във въздуха, хванат за опашката, но успял. Преди Юстас да осъзнае какво става, усетил две болезнени мушвания в ръката, което го накарало да пусне опашката. Следващото, което видял, била Мишката, която застанала на крака и се изправила срещу него с нещо страшно — дълго, блестящо и остро като шиш, което размахвала напред-назад на два сантиметра от корема му. (За мишките в Нарния това не се брои за заплаха за удар под пояса, тъй като не може да се очаква, че ще стигнат по-нависоко.)
— Престани! — изсъскал Юстас. — Махни се! Махни това нещо! Опасно е. Престани, казах! Ще кажа на Каспиан. Ще го накарам да те завърже и да ти запуши устата.
— Защо не изтеглиш своя меч, жалък страхливецо! — изписукала Мишката. — Извади го и се бий или ще те насиня с плоската страна на моя.
— Нямам меч — казал Юстас. — Аз съм пацифист и не вярвам в битките.
— Дали правилно разбирам — с много сериозен глас попитал Рипичийп, сваляйки за момент шпагата си, — че ти не възнамеряваш да ми дадеш удовлетворение?
— Не разбирам какво искаш да кажеш — рекъл Юстас, като потривал ръката си. — Щом не разбираш от шега, няма да се занимавам повече с теб.
— Тогава на ти това… и това… да се научиш на обноски… и на подобаващо уважение към рицари… и към Мишки… и към опашки на Мишки…
При всяка дума той нанасял на Юстас удар с плоското на меча си, изработен от тънка, фина стомана и изкован от джуджета. Разбира се, Юстас посещаваше училище, където не практикуваха телесното наказание, така че усещането за него било абсолютна новост. Ето защо, въпреки че краката му не бяха свикнали с люлеенето на кораба, успял за по-малко от минута да слезе от предната палуба, да вземе цялата дължина на кораба и да нахлуе през вратата на каютата — все още разгорещено преследван от Рипичийп. Наистина на Юстас му се струвало, че мечът също като преследването бил горещ. На пипане беше дори нажежен.
Не беше особено трудно да се уредят нещата, след като Юстас разбра, че всички приемат идеята за дуел напълно сериозно. Чу как Каспиан предлага да му заеме меч, а Дриниан и Едмънд обсъждаха дали не трябва да се даде някакво предимство на Рипичийп, за да се компенсира фактът, че е толкова по-нисък от Юстас. Той намусено се извини и тръгна с Луси да му промие и превърже ръката.
После си легна в койката и внимаваше да не притисне наранената страна.
Глава трета
Уединените острови
— Земя на хоризонта! — чу се глас от носа.
Луси, която тъкмо разговаряше с Райнс на задната палуба, изтрополи надолу по стълбата и се устреми напред. По пътя към нея се присъедини Едмънд, а на предната палуба вече стояха Каспиан, Дриниан и Рипичийп. Утринта беше хладна, небето — много светло, а морето — тъмносиньо с бели пенести островчета. На хоризонта от страната на щирборда се виждаше най-близкият от Уединените острови — Фелимат — като нисък зелен хълм, а зад него, малко по-далече, бяха сивите склонове на сестра му Дурн.