— Все същият стар Фелимат! Същият стар Дурн! — възкликна Луси, пляскайки с ръце. — О, Едмънд, колко отдавна беше, когато ги видяхме за последен път!
— Никога не съм знаел защо принадлежат към Нарния — каза Каспиан. — Да не би да ги е завоювал Питър Върховния крал?
— О, не! — отвърна Едмънд. — Били са нарнийски още преди наше време, в дните на Бялата вещица. (Между другото, все още не съм научил как тези далечни острови са станали част от кралство Нарния — ако някога разбера и ако това е интересна история, може да я разкажа в друга книга.)
— Ще хвърлим ли котва тук, Ваше величество? — попита Дриниан.
— Не мисля, че има много смисъл да спираме на Фелимат — вметна Едмънд. — По наше време беше почти необитаем и изглежда все още е такъв. Хората живееха предимно на Дурн и малко на Авра — това е третият остров, който още не се вижда. На Фелимат само пасяха овцете.
— Тогава ще трябва да заобиколим този нос, предполагам — рече Дриниан, — и да акостираме на Дурн. Това ще означава гребане.
— Жалко, че няма да спираме на Фелимат — рече Луси. — Ще ми се отново да се поразходя там. Беше толкова самотен, приказно самотен, целият в трева и детелини, а морският въздух бе толкова свеж.
— И на мен ми се иска да си раздвижа краката — добави Каспиан. — Ето какво ще направим. Защо да не идем до брега с лодката и после да я върнем обратно на кораба. Ние ще отидем пеш до другия край на Фелимат, а пък „Разсъмване“ ще ни вземе оттам.
Ако Каспиан беше толкова опитен, колкото стана по-късно през това плаване, не би направил подобно предложение, но в момента то изглеждаше отлично.
— Хайде наистина — присъедини се и Луси.
— Нали ще дойдеш и ти? — обърна се Каспиан към Юстас, който беше излязъл на палубата с бинтованата си ръка.
— Отивам където и да било, стига да не съм на тази проклета лодка! — отговори Юстас.
— Проклета ли? Какво искаш да кажеш?
— В една цивилизована страна като тази, от която идвам, корабите са толкова големи, че когато си вътре в тях, изобщо не усещаш морето.
— В такъв случай можеш просто да си останеш на сушата — отбеляза Каспиан. — Кажи им да свалят лодката, Дриниан.
Кралят, Мишката, двамата Певънзи и Юстас се качиха на лодката и скоро стигнаха до брега на Фелимат. Когато лодката ги остави, гребците я върнаха обратно, а те се обърнаха и се огледаха. Изненадаха се колко малък изглеждаше „Разсъмване“.
Луси, естествено, бе боса — нали беше изритала обувките си още докато плуваше, но това не представлява трудност, когато ходиш по мек торф. Беше й приятно да е отново на сушата и да усеща мириса на трева и пръст — нищо, че отначало изглеждаше сякаш земята се движи напред-назад като кораб, както става обикновено, след като си плавал дълго по море. Беше много по-топло, отколкото на борда на кораба, и Луси усещаше приятния допир на пясъка под ходилата си, докато вървяха по него. Чуваше се песен на чучулига.
Отправиха се навътре към сушата и заизкачваха доста стръмен, макар и невисок хълм. Естествено, щом стигнаха върха, погледнаха назад и видяха „Разсъмване“, който грееше като грамадно блестящо насекомо и пълзеше бавно с греблата си на северозапад. После преминаха билото и го изгубиха от поглед.
Сега пред тях се простираше Дурн, разделен от Фелимат от пролив, широк около километър и половина. Зад него и малко вляво се намираше Авра. Бялото градче Малкият пристан на остров Дурн се виждаше добре.
— Хей, какво е това? — внезапно възкликна Едмънд.
До едно дърво в зелената долина, към която се спускаха, седяха шест-седем грубовати на вид мъже. Бяха въоръжени до един.
— Не им казвайте кои сме — прошепна Каспиан.
— Моля, Ваше величество, защо не? — възмути се Рипичийп, който бе склонил да поседи на рамото на Луси.
— Току-що ми хрумна — отговори Каспиан, — че никой тук не е чувал нищо за Нарния от много години. Възможно е те вече да не признават нашето господство. В този случай може би няма да е особено безопасно да се представям като крал.
— Но, сир, ние сме въоръжени — възмути се Рипичийп.
— Да, Рипичийп, знам. Но ако се наложи отново да завоювам трите острова, предпочитам да дойда с доста по-голяма армия.