Дъд и капитанът внимателно го наблюдаваха.
Накрая Шапиро избърса устата си и се изправи. Хем му се гадеше, хем му беше добре.
— Ти ли си Шапиро? — попита капитанът. Шапиро кимна.
— Принадлежност към веригата?
— Никаква.
— Номер в ASN?
— 29.
— Екипаж?
— Трима. Един мъртъв. Другият — Ранд — там горе. — Той посочи, без да погледне.
Лицето на капитана не се промени. Но лицето на Дъд се промени.
— Хвана го плажът — каза Шапиро. Той видя въпросителните им погледи. — Може да е шок. Сякаш е хипнотизиран. Все говори за… Бийч Бойс… както и да е, няма да го разберете. Не иска да яде, не иска да пие. Много е зле.
— Дъд. Вземи един андро и го свали долу. — Той поклати глава. — Федерален кораб, господи. Нищо не може да се спаси.
Дъд кимна. Малко по-късно той пълзеше по склона на дюната с един андро, който приличаше на двадесет годишен сърфист, можещ да си изкара и малко допълнителна печалба като компаньон на отегчени вдовици, но походката му го издаваше дори повече от сегментираните пипала, които се подаваха от мишниците му. Походката му, еднаква за всички андроиди, приличаше на походката на застаряващ английски иконом с хемороиди.
От капитанския пулт се разнесе звън.
— Тук съм.
— Обажда се Гомез, капитане. Тук имаме малко по-особена ситуация. Топографската снимка и повърхностната телеметрия показват много нестабилна повърхност. Лисва скална основа. Стъпили сме на обгорената от нас площадка и за момента това е може би най-твърдото място на цялата планета. Лошото е, че обгорената площадка също започва да поддава.
— Какво препоръчвате?
— Трябва да се махаме.
— Кога?
— Преди пет минути.
— Голям майтапчия си, Гомез.
Капитанът натисна едно копче и комуникаторът угасна. Шапиро въртеше очи.
— Вижте, не се занимавайте с Ранд. Той е свършен.
— И двамата ще ви взема обратно — каза капитанът. — Няма кой знае каква плячка от кораба, но Федерацията ще трябва да плати по нещо за вас двамата… не, че струвате кой знае колко, доколкото виждам. Оня е луд, а ти си пъзльо.
— Не, Вие не разбирате. Вие…
Хитрите очички на капитана проблеснаха.
— Да не би да сте скрили нещо контрабанда? — попита той.
— Капитане… моля… вижте…
— Защото ако е така, няма смисъл да го оставим тук. Кажи ми какво е и къде е. Ще делим седемдесет на тридесет. Стандартна такса за спасяване. По-добре от това, здраве му кажи, нали? Ти…
Изведнъж обгорената площадка под тях се наклони. Съвсем забележимо. Някаква сирена в кораба започна да свири приглушено, на равни интервали. Комуникаторът от таблото на капитана пак се включи.
— Ето — изкрещя Шапиро. — Виждаш ли какво става? Още ли искаш да си говорим за контрабанда? МАЙНАТА МУ НА ВСИЧКО, ТРЯБВА ДА СЕ МАХАМЕ ОТТУК!
— Я млъквай, красавецо, или ще накарам едно от тези приятелчета да те успокои — каза капитанът. Гласът му бе спокоен, но очите му се бяха променили. Той натисна комуникатора с палец.
— Капитане, имаме десет градуса наклон и се увеличава. Асансьорът се движи надолу, но се движи под ъгъл. Имаме още време, но не много. Корабът е нестабилен.
— Подпорите ще го задържат.
— Не, господине. Моля капитанът да ме извини, но няма да го задържат.
— Започнете серия за запалване, Гомез.
— Благодаря Ви, господине. — Човек не можеше да сбърка облекчението в гласа на Гомез.
Дъд и андроидът се спускаха по склона на дюната. Ранд не беше с тях. Андрото изоставаше все повече и повече. И изведнъж се случи нещо странно. Андрото падна по очи. Капитанът се намръщи. Той не падна така, както трябва да падне андроид — тоест като човек, в една или друга степен. Той падна така, сякаш някой е бутнал манекен в универсален магазин. Така падна. Туп и се вдигна малък пясъчен облак.
Дъд се върна и коленичи до него. Краката на андрото продължаваха да се движат, сякаш сънуваше, в милион и половината микровериги, охлаждани от фреон, които образуваха неговия мозък, той продължаваше да върви. Но движенията на краката му бяха бавни и скърцащи. После спряха. От порите му започна да излиза дим и антените му потрепнаха в пясъка. По някакъв зловещ начин това приличаше на смърт на човек. От вътрешността му се чу дебело стържене: Гръъъг!
— Пълен е с пясък — прошепна Шапиро. — Религията на Бийч Бойс.
Капитанът го погледна нервно.
— Я не ставай смешен, човече. Това нещо може да върви в пясъчна буря, без в него да попадне песъчинка.
— Не и в този свят.
Обгорената площадка отново пропадна. Корабът сега съвсем явно се наклони. Чу се изскърцване, когато опорите поеха още по-голяма тежест.