Лекарите констатирали, че мозъкът й е бил лишен от кислород. Тя била в кома. От болницата казаха на Барб, че дъщеря й може да не излезе от нея.
Когато най-после успя да се свърже с Ливън в офиса му, Ким беше прехвърлена в травматологията в Чикаго. Двамата с Барб пътуваха четири часа с кола и завариха дъщеря си в интензивното отделение, замаяна, но будна. Около шията й имаше ужасяваща пурпурна синина от шала, който едва не я бе убил.
Но беше жива. Не беше сто процента сигурно, че няма да има никакви увреждания, но щеше да се оправи.
— Нещо странно ставаше в главата ми — им каза тогава Ким. — Беше като сън, но по-реално. Чух отец Марти да ми говори, сякаш бе седнал на ръба на леглото.
— И какво ти каза той, скъпа? — попита я Барб.
— Каза ми: „Радвам се, че си кръстена, Ким“.
Ливън свали очилата си и избърса навлажнелите си очи с длан. Барб му подаде кърпичка с думите:
— Зная, скъпи, зная.
И сега искаха да намерят Ким, както тогава. Жива. И да е добре. Ливън се усмихна на Барб, докато и двамата си мислеха как „Чикаго Трибюн“ написа статия, озаглавена: „Момичето Чудо“. Понякога все още я наричаха така.
Момичето Чудо, което влезе в баскетболния отбор още първата година в университета. Момичето Чудо, което бе прието да следва медицина в Колумбийския университет. Момичето Чудо, което бе избрано за рекламно лице на „Спортинг лайф суимсуит“ при шанс един на милион срещу нея.
Но дали това наистина бе чудо?, мислеше Ливън сега.
14.
— Не биваше да вдигам толкова шум за тази модна агенция — рече Барб на Ливън, докато мачкаше кърпичката си.
— Тя искаше да бъде модел, Барб. Никой не е виновен. Ким винаги е решавала сама.
Барб извади от чантата си снимка на осемнадесетгодишната Ким, направена в агенцията в Чикаго. Ливън я погледна — дъщеря му бе облечена в черен пуловер с дълбоко изрязано деколте и разпиляна по раменете руса коса — истинска красавица, която можеше да събуди и най-смелите мъжки фантазии.
— Повече няма да работи като модел — заяви той.
— Тя е на двадесет и една, Ливън.
— Тя ще става лекар. Барб, повече няма защо да работи като модел. Това слага край на историята. Ще я накарам да разбере.
Стюардът ги предупреди, че самолетът ще кацне след няколко минути.
Барб вдигна щората и Ливън се вгледа през прозореца към облаците под тях — върховете им сякаш се осветяваха от розовите светлини на прожектор.
Когато малките къщи и тесните пътища на Мауи се показаха, Ливън се обърна към съпругата си — неговия най-добър приятел, неговата любима.
— Как си, скъпа? Добре ли си?
— Никога не съм била по-добре — опита се да се пошегува Барб.
Той се усмихна, привлече жена си към себе си, притисна буза о нейната и вдъхна уханието на парфюма й. Нейното ухание.
— Дръж се — рече Ливън, когато самолетът се спусна надолу. „Идваме при теб, скъпа. Мама и татко идват“ — прибави наум.
15.
Съпрузите Макданиълс излязоха от вратата на малкия самолет и се спуснаха по люлеещата се стълба до асфалта. След хладния въздух в самолета горещината навън бе задушаваща.
Ливън огледа вулканичния пейзаж — смайващо различен от тъмната нощ в Мичиган, където снегът се сипеше във врата му, докато прегръщаше синовете си за сбогом.
Свали сакото си и опипа вътрешния джоб, за да се увери, че билетите за връщане са там — включително и билетът, който бе купил за Ким.
Терминалът беше пълен с хора. Чакалнята и секцията за багажа бяха в едно и също помещение. Двамата с Барб показаха бордовите си карти на служителя в синя униформа, заклеха се, че не носят никакви плодове, а след това се заоглеждаха за табели, сочещи къде могат да потърсят такси.
Ливън вървеше бързо, нямаше търпение да стигнат час по-скоро в хотела и в последния момент избегна количка с багаж. Едва не се сблъска с малко момиче с руси плитки. То седеше сред струпания багаж и притискаше до гърдите си плюшена играчка. Детето изглеждаше толкова самоуверено, че напомни на Ливън за Ким. В гърдите му се надигна вълна на паника, главата му се замая, а стомахът му се сви на топка.
Мъжът продължи с усилие напред. Дали Ким не бе изчерпала запаса си от чудеса? Дали даденото й назаем време бе изтекло? Дали цялото семейство не бе допуснало огромна грешка, когато бе повярвало в думите на репортера от Чикаго, че Ким е такава късметлийка, че не може да й се случи нищо лошо и никой и нищо не може да я нарани?
Ливън отново отправи мислена молба към Бог да я завари жива и здрава в хотела, да се зарадва, като види родителите си, и да ги посрещне с думите: Толкова съжалявам. Нямах намерение да ви тревожа.