Тя беше висока, руса, с миловидно лице, не много по-различна от Ким.
Имаше и още един случай, по-известен: мажоретка от университета в Илинойс, която бе паднала от терасата на хотелската си стая и бе починала намясто. Беше купонясвала с младежи, които не бяха уличени в престъпление. Имаше и още едно момиче — местна тийнейджърка, която се обадила на приятели след концерт на острова и след това никога повече не я видели.
— Вашата пресконференция ще свърши добра работа. Сега вече полицията ще трябва да се заеме сериозно със случая на Ким — уверих ги.
— Ако не ми се обадят, утре сутринта отново ще отида в управлението — рече Ливън Макданиълс. — Но в момента искаме да отидем в бара, за да видим къде е била Ким, преди да изчезне. Можете да дойдете с нас.
21.
Барът се намираше на мецанина. Откъм отворената тераса се чувстваше полъхът на тропическия вятър, примесен с вълшебното ухание на плумерия. Масите за кафе и столовете бяха подредени покрай парапета. Имаха изглед към басейна отдолу и отвъд него, където редиците палмови дървета стигаха до плажа. Голямото пиано от лявата ми страна беше все още покрито, а зад нас лежеше дълъг бар. Барманът го подреждаше — режеше лимони на тънки резенчета и вадеше купички с ядки.
— Нощният управител ни каза, че Ким е седяла на тази маса, близо до пианото — първа заговори Барбара, като нежно приглади мраморния й плот.
Сетне посочи към ниша на около десетина метра от нас.
— Това там навярно е прочутата мъжка тоалетна, където е отишъл художественият директор. По неговите думи нямало го е само минута…
Представих си как е изглеждал барът през онази вечер. Хората пият. Пълно е с мъже. В главата ми се въртяха доста въпроси. Всъщност стотици.
Започнах да анализирам историята, сякаш все още бях ченге. Ако това беше мой случай, първо щях да поискам записите от охранителните камери. Щях да пожелая да видя кой е бил в бара заедно с Ким. Наблюдавал ли я е някой, когато е станала от тази маса, и кой е платил сметката им, след като са излезли.
Дали Ким си е тръгнала с някого? Може би е отишла в стаята му?
Или е прекосила фоайето, съпроводена от възхитени погледи, докато е слизала надолу по стълбите с развети руси коси.
После какво? Тя е излязла навън и е минала покрай басейна и плажните шатри? Дали през онази нощ в някоя от тях е имало човек? И дали някой я е проследил до плажа?
Ливън лъсна внимателно очилата си — първо едното стъкло, сетне другото — и ги вдигна нагоре, за да провери дали е свършил работата добре. Когато си ги сложи, ме видя да гледам към покритата пътека зад басейна, която водеше към плажа.
— Какво мислиш, Бен?
— Всички плажове на Хаваите са обществена собственост, така че там няма монтирани камери.
Чудех се дали всичко има някакво съвсем просто обяснение. Ким е отишла да поплува? Гмурнала се е във водата и повлечена от вълна, се е удавила? Възможно ли е някой да е намерил обувките й и да ги е взел?
— Какво бихте искали да ви кажем за Ким? — попита ме Барбара.
— Искам да зная всичко — отвърнах. — Ако нямате нищо против, бих желал да записвам разговора ни.
Жената кимна, а Ливън поръча и за двамата джин с тоник. Аз отказах алкохола и вместо това помолих за чаша сода.
Историята на Ким вече бе започнала да се оформя в съзнанието ми — мислех си за това красиво американско момиче, умно и чаровно, на ръба на националната слава, как пристига на едно от най-красивите и екзотични места на земята и изведнъж изчезва без следа или причина. Не бях се и надявал да взема ексклузивно интервю от семейство Макданиълс. Не бях сигурен дали от историята на Ким би излязла книга, но тя определено беше журналистическа сензация.
Но най-вече семейство Макданиълс ми бяха допаднали. Те бяха мили хора.
Исках да им помогна и щях да го направя.
В момента и двамата бяха изтощени, но при все това не напуснаха масата. Интервюто започна.
Касетофонът ми беше нов, касетата — току-що разопакована, а батериите — заредени докрай. Натиснах бутона „запис“, но докато лентата се въртеше безшумно, Барбара Макданиълс ме изненада.
Тя беше тази, която започна да задава въпроси.
22.
Барбара подпря брадичка на ръката си и попита:
— Какво се е случило между теб и полицейското управление в Портланд? И моля те, не ми казвай, че го пише в биографията върху обложката на книгата ти. Написаното там е подбрано от издателите, нали?