— Лейтенант — заговори Барбара, — двамата със съпруга ми го обсъдихме миналата нощ и ето какво решихме. Ние вярваме на Бен, а зад него е влиянието на „Лос Анджелис Таймс“. Може би ще успее да направи за нас много повече, отколкото бихме постигнали сами.
По лицето на Джаксън се изписа раздразнение, но явно се замисли над доводите им.
— Всяка дума, излязла от моята уста, първо ще бъде одобрена от мен, преди да я отпечатате във вестника си, ясно ли е?
Казах, че ми е съвсем ясно.
Офисът на Джаксън заемаше ъгъл в задната част на сградата. Имаше един прозорец, шумен климатик, а боядисаната със син латекс стена до телефона бе надраскана с номера.
Джаксън посочи столовете, където да седнат двамата Макданиълс, а аз се облегнах на рамката на вратата, докато той прелистваше бележника си за основната информация.
След това пристъпи към работа, изхождайки от предположението, според мен, че Ким е момиче от типа на Парис Хилтън, което постоянно купонясва. Попита за нощните й навици, за мъжете в живота й, дали взема наркотици.
Барбара му заяви, че Ким е отлична студентка. Че е спонсор на Християнския фонд за гладуващите деца в Еквадор. Че е дори прекалено отговорна и самият факт, че още не е отговорила на обажданията им, е изключително нетипичен за нея и достатъчно основание за тревога.
Джаксън я изслуша с отегчена физиономия.
— Да, сигурен съм, че тя е истински ангел — заключи. — С нетърпение очаквам деня, когато ще дойде някой родител и ще ми каже, че детето му е наркоман или курва.
Ливън скочи от стола, Джаксън се изправи секунда след него, ала Ливън имаше предимство. Удари с длани набитите рамене на лейтенанта и го запрати право към стената. Чу се шумен трясък, какъвто можеше да се очаква, когато осемдесет и два килограма, или приблизително толкова, живо човешко тегло се използва като топка за разбиване на стена — и по пода се посипаха табелки и снимки.
Джаксън беше по-едър и по-млад, но Ливън беше побеснял и нищо не можеше да го спре. Протегна се, сграбчи полицая за реверите на сакото и отново го запрати към стената. Последва още един ужасен трясък и главата на Джаксън отскочи от стената. Видях как той се олюля, опита да се улови за облегалката на стола си, който обаче се преобърна и лейтенантът се свлече за трети път на пода.
Беше грозна сцена още преди заключителните думи на Ливън.
Той се втренчи в проснатия Джаксън и рече:
— По дяволите, чувствам се страхотно. Кучи син!
30.
Една набита полицайка се спусна към вратата, докато аз стоях като закован и се опитвах да осъзная видяното — Ливън бе нападнал полицай, бе го ударил и съборил на земята, после го бе наругал, заявявайки накрая, че се е почувствал страхотно.
Сега Джаксън вече се бе изправил на крака, Ливън дишаше тежко, а полицайката крещеше:
— Хей, какво става?
— Всичко е наред, Мили — отвърна Джаксън. — Изгубих равновесие. Май ще се нуждая от нов стол — отпрати я той, сетне се обърна към Ливън, който му крещеше:
— Не разбра ли какво ти казах? Казах ти — миналата нощ! Обадиха ми се в Мичиган. Мъжът каза, че е отвел дъщеря ми, а ти се опитваш да изкараш Ким курва?
Джаксън оправи сакото и вратовръзката си, после вдигна стола. Лицето му бе зачервено и изкривено от гняв. Той размаха счупения стол и на свой ред закрещя на Ливън:
— Ти си луд, Макданиълс! Осъзнаваш ли какво направи току-що, тъп шибаняк? Искаш да те арестувам ли? Искаш ли? Мислиш се за корав пич? Искаш ли да разбереш колко съм корав аз? Мога да тикна задника ти в килията за това, знаеш ли го?
— Да, хвърли ме в затвора, проклет да си! Направи го, защото иначе ще разкажа на всички как си се отнесъл с нас. Що за простак и грубиян си!
— Ливън, Ливън — улови го за ръката Барбара, опитвайки се да го укроти. — Престани, Ливън. Овладей се. Моля те, извини се на лейтенанта.
Джаксън дотъркаля стола си до бюрото и седна.
— Макданиълс, не се опитвай отново да ми посегнеш. Ще имам предвид, че не си на себе си и в доклада си ще омаловажа случилото се преди малко. А сега сядай, преди да съм размислил и да те арестувам.
Ливън още беше запъхтян, но Джаксън посочи към столовете и двамата с Барбара седнаха.
Полицаят докосна тила си, разтри лакът и заговори: