— При половината от случаите, когато някое дете изчезне, поне единият от родителите знае какво се е случило. Понякога — и двамата. Исках да разбера вие от кои сте.
Ливън и Барбара го зяпнаха невярващо. Всички разбрахме. Джаксън ги бе провокирал, за да види как ще реагират.
Всичко е било изпит. И те го бяха издържали. Така да се каже.
— Разследваме този случай от вчера сутринта. Макданиълс, както ти казах, когато ми се обади — Джаксън изгледа кръвнишки Ливън, — ние се срещнахме с хората от „Спортинг лайф“, както и с администратора и персонала на бара в „Принсес“. Но не успяхме да разберем нищо от тях.
Джаксън отвори чекмеджето на бюрото и извади мобилен телефон — една от онези тънки джаджи, дето са по-умни и от теб: правят снимки, пращат имейли и те осведомяват кога ти е свършил бензинът.
— Това е телефонът на Ким. Намерихме го на плажа зад „Принсес“ Прегледахме данните и открихме доста телефонни обаждания до Ким от мъж на име Дъг Кахил.
— Кахил? — повтори Ливън. — Дъг Кахил беше приятел на Ким. Живее в Чикаго.
Джаксън поклати глава.
— Обадил се е на Ким от Мауи. Звънял й е на всеки час, докато кутията със съобщенията се е препълнила и е спряла да приема.
— Казвате, че Дъг е тук? — попита Барбара. — Че в момента е в Мауи?
— Открихме го в Макена и снощи го разпитвахме повече от два часа, докато той не поиска адвокат. Заяви, че не се е виждал с Ким, че тя не искала да говори с него. Не можехме да го арестуваме, защото не разполагаме с нищо срещу него — завърши Джаксън и върна мобилния телефон в чекмеджето. — Макданиълс, ето каква е ситуацията. Обадил ти се е непознат мъж, който ти е казал, че дъщеря ти е при него. У нас е и мобилният телефон на Ким. Но все още не знаем дали е било извършено престъпление. Ако Кахил реши да се качи на следващия самолет, ние не можем да сторим нищо, за да го спрем.
Видях как по лицето на Барбара се изписа изумление.
— Дъг не го е направил — заяви Ливън.
Веждите на лейтенанта отскочиха нагоре.
— И защо си толкова сигурен?
— Познавам гласа му. Мъжът, който ни се обади, не беше Дъг.
31.
Отново бяхме в черния седан, но този път аз седях на предната седалка до шофьора. Марко нагласи огледалото за обратно виждане, разменихме кимвания, но нямаше какво да си кажем. Разговорът се водеше на задната седалка между Барбара и Ливън.
Ливън обясняваше на жена си:
— Барб, не ти предадох съвсем точно какво ми каза онова копеле, защото нямаше смисъл да те тревожа излишно. Съжалявам.
— Аз съм твоя съпруга. Нямаш право да премълчаваш подобно нещо.
— „Тя попадна в лоши ръце“. Това беше единственото, което не ти казах, и сега нямаше да го знаеш, ако не се налагаше да го съобщя на Джаксън. Опитах се да те предпазя, скъпа, исках да ти го спестя.
— Да ме предпазиш? — разплака се Барб. — Ти ме излъга, Ливън! Ти излъга! — Ливън също се разплака и аз разбрах чак сега какво бе измъчвало нещастния баща, каква бе причината за безжизнения поглед в очите му, защо изглеждаше толкова отнесен и погълнат от мислите си. Някакъв мъж бе казал, че ще нарани дъщеря му, а Ливън не бе казал на жена си. Сега повече не можеше да се преструва, че това не е истина.
Искаше ми се да им осигуря известно уединение, затова спуснах прозореца и се загледах към плажната ивица, вече оживена от безгрижни туристи, излезли на пикник край океана. В същото време родителите на Ким страдаха безутешно. Контрастът между забавляващите се и плачещата двойка зад мен бе мъчителен и потискащ.
Отбелязах си нещо, извърнах се назад и се опитах да успокоя Ливън.
— Джаксън не е от деликатните, но той се е заел със случая. Може да е добър полицай.
Ливън ме погледна твърдо.
— Мисля, че си прав за Джаксън. Той те разнищи за пет секунди. Я се погледни. Ти си паразит! Пишеш историята си. Продаваш на вестниците нашата болка.
Почувствах обвинението като удар в корема — но предполагам, че в думите му имаше известна истина. Преглътнах обидата, защото искрено му съчувствах.
— За себе си си прав, Ливън — заговорих меко. — Но дори и да съм точно това, което каза, историята с Ким може да излезе от контрол и да ви изяде живи. Спомни си за Рамзи6. За Халоуей7. За Маккан8. Надявам се, че Ким е в безопасност и скоро ще бъде открита. Но каквото и да се случи, аз съм сигурен, че няма да сгрешите, ако ми позволите да бъда с вас. Защото няма да раздухвам пожара, нито ще си измислям каквото и да било заради сензацията. Ще разкажа историята такава, каквато е.
6
Патриша Рамзи (1990-1996), убийството й предизвиква огромен медиен интерес; намерена е мъртва в мазето на родителите й осем часа след като е обявена за изчезнала; случаят все още не е разрешен. — Б. пр.
7
Натали Ан (р. 1986), изчезнала през 2005 г. по време на училищна екскурзия, случаят остава неразкрит, за което родителите обвиняват полицията; предполага се, че момичето е убито, но тялото не е намерено; силен медиен интерес. — Б. пр.
8
През 2007 г. 4-годишната Мадлин Маккан изчезва, докато е на почивка с родителите си в Португалия; детето не е намерено въпреки усиленото издирване; напоследък се появиха съмнения, че родителите са замесени в смъртта й. — Б. пр.