— Говорили ли сте с него?
— Напуснал е хотела още преди някой да разбере, че Ким е изчезнала. Макданиълс, зная, че не ви се вярва, но Кахил е нашият човек. Просто ни е нужно малко време, за да го пречупим и да го накараме да си признае.
36.
Анри, в ролята си на Чарли Ролинс, обядваше в „Санд Бар“ — елегантен и скъп хотелски ресторант на брега на океана. Яркожълтите чадъри светеха като факли над главите на посетителите, тийнейджъри тичаха нагоре по стълбите от плажа, а загорелите им тела лъщяха, мокри от водата. Анри се замисли — не можеше да реши кои са по-привлекателни — момичетата или момчетата.
Сервитьорът му донесе захарен сироп за чая с лед и панерче солети със сирене. Осведоми го, че салатата му ще пристигне всеки момент. Той кимна любезно и заяви, че се наслаждава на гледката и че в този миг не би желал да бъде никъде другаде.
Сервитьорът издърпа стола на съседната маса и хубава млада жена се настани на него. Черната й коса бе подстригана в къса момчешка прическа. Носеше бяло горнище от бански и розови шорти.
Анри знаеше кой се крие зад големите слънчеви очила.
— Джулия. Джулия Уинклър — заговори, когато жената остави менюто.
Тя вдигна глава.
— Извинете. Познавам ли ви?
— Аз ви познавам — рече той и повдигна камерата си, сякаш искаше да каже: „Аз съм в бизнеса“. — По работа ли сте тук?
— Бях — отвърна младата жена. — Снимките приключиха вчера. Утре се връщам в Ел Ей.
— О! Снимали сте за „Спортинг лайф“?
Тя кимна и лицето й стана тъжно.
— Останах още малко, надявайки се… С Ким Макданиълс бяхме в една стая.
— Тя ще се върне — любезно рече Анри.
— Така ли смятате? Защо?
— Имам чувството, че просто си е взела малка ваканция. Понякога се случва.
— Щом сте такъв ясновидец, къде е тя?
— Тя е извън обсега на вибрационното ми поле, но за разлика от нея, съвсем ясно и отчетливо мога да разчета вас.
— Да бе. И за какво си мисля?
— Че се чувствате тъжна и малко самотна и че бихте искали да обядвате с някого, който ще ви накара да се усмихнете.
Джулия се засмя, а Анри даде знак на сервитьора да приближи. Помоли го да настани госпожица Уинклър на неговата маса. Красивото момиче седна близо — така че и двамата да могат да се любуват на великолепната гледка.
— Чарли — представи се той и протегна ръка. — Ролинс.
— Здравей, Чарли Ролинс. И какво ще си поръчам за обяд?
— Пиле на грил със салата и диетична кола. А ето и още нещо. Чудиш се дали да не останеш още един ден. Съседката се грижи за котката ти, а тук е толкова красиво, че не ти се бърза с връщането у дома?
Джулия отново се засмя.
— Казва се Бруно. И е ротвайлер.
— Знаех го — заяви Анри и се облегна назад, докато келнерът поставяше салата пред него и вземаше поръчката на Джулия — пиле на грил и коктейл май тай.
— Дори и да остана още една нощ, никога не излизам с фотографи — осведоми го младата жена и демонстративно погледна към камерата върху масата, насочена към нея.
— Да не би да съм ви поканил да излезете с мен?
— Ще го направите.
Усмивките им преминаха в смях, после „Ролинс“ рече:
— Добре, каня ви да излезем заедно. Освен това ще ви снимам, за да не си помислят момчетата в Локсахачи, че съм си съчинил всичко това.
— Добре, но си свали очилата, Чарли. Искам да видя очите ти.
— Покажи ми своите и аз ще ти покажа моите.
37.
— Лелеееее! — изкрещя Джулия, когато хеликоптерът се спусна надолу от коралово златистото небе, а малкият остров Ланаи се приближи. Машината кацна леко върху малкото частно летище в края на огромното изумруденозелено голф игрище на хотел „Четири сезона“.
„Чарли“ скочи пръв и помогна на Джулия да слезе на земята. Тя бе вдигнала яката на якето си, къдравата й коса се бе разрошила, а бузите й бяха поруменели. Двамата се мушнаха под перките и хукнаха към очакващата ги кола.
— Това беше много скъпо удоволствие, приятел — задъхано рече младата жена.
— Нашата мечтана среща е за моя сметка, Джулия.
— Наистина ли?
— Що за човек би се поскъпил, когато е излязъл с теб?
— Аууу.
Шофьорът отвори вратите и колата се плъзна бавно по алеята към хотела. Джулия ахна, когато се озова във фоайето — цялото в мрамор и позлата. Подовете бяха покрити с дебели кадифени килими в тъмнозелено, златисто и червено. Великолепието на гледката се подсилваше от последните лъчи на залязващото слънце, които струяха през просторното помещение.