Джулия и Чарли се наслаждаваха на масажа в бамбукова хижа на брега на океана. Масажистите бяха отметнали ухаещите на плумерия чаршафи, които ги покриваха, силните им ръце втриваха кокосово масло в кожата, плъзгайки се към раменете с традиционните движения на ломи-ломи9.
Джулия лежеше по корем и се усмихваше лениво на мъжа, с когото току-що се бе запознала.
— Толкова е хубаво — промърмори, — че не ми се иска никога да свършва.
— Ще става все по-хубаво.
Няколко часа по-късно двамата вечеряха в ресторанта на партера, заобиколени от високи мраморни колони, а меката светлина бе романтичен фон за пиршеството им, състоящо се от скариди и свински пържоли в специален лютив сос от манго. Отличното френско вино беше отпуснало Джулия и тя охотно разказваше на Чарли за себе си. Сподели му за детството си, прекарано във военна база в Бейрут, за преместването си в Лос Анджелис и бързия успех на модния подиум.
Чарли поръча десертно вино, както и цялото десертно меню — цукото10, пралини, шоколадов мус, пресни банани от острова, които сервитьорът карамелизира на масата пред тях. Вкусният аромат на горена захар го накара отново да огладнее. Гледаше с копнеж момичето пред себе си, защото изящната млада жена отново приличаше на малко дете — сладка, уязвима и достъпна за него.
Четири хиляди долара щяха да бъдат добре похарчени пари, дори всичко да приключеше в този момент.
Но не приключи.
Облякоха си бански в една от шатрите край басейна и отидоха на дълга разходка по плажа. Лунната светлина къпеше в сребристо сияние пясъка и превръщаше океана във вълшебна смесица от шепот на прибоя и морска пяна.
Джулия изведнъж се разсмя.
— Хайде да се надбягваме! Този, който стигне последен до водата, е стар глупак и това ще си ти, Чарли!
Тя се затича и изписка, когато вълната я заля до бедрата, а Чарли щракна набързо няколко снимки, преди да пъхне камерата в брезентовата торба и да я остави на пясъка.
— Сега ще видим кой е стар глупак.
Спусна се към нея, гмурна се във водата и изплува на повърхността, обвил ръце около тялото й.
38.
Върнах се в хотелската си стая и проверих за съобщения, но нямаше нови обаждания от жената със силния акцент, нито от когото и да било другиго. Включих компютъра си и не след дълго изпратих на служебния имейл на Арънстейн в. „Лос Анджелис Таймс“ статия от сто и седемдесет думи.
Свършил работата си за деня, включих телевизора и видях, че изчезването на Ким бе главната тема на новините в десет.
Появи се надпис: „Извънредни новини“, а след това говорителят обяви, че Дъг Кахил е главният заподозрян за отвличането на Ким Макданиълс. Снимката на спортиста с пълна екипировка на „Чикаго Беърс“, шлем под мишница и широка усмивка като на филмова звезда, запълни екрана. Сто и тринадесет килограма здрава телесна маса и мускули.
Изводите бяха ясни. Кахил би могъл без усилие да грабне тежката петдесет килограма Ким и да я отнесе под мишница като топка за ръгби.
В този миг очите ми едва не изскочиха от орбитите си.
Кахил беше на екрана — видеоклипът бе заснет преди два часа. Докато вечерях пица с Еди Кеола, в полицейското управление в Кихей се бе развила бурна дейност.
Спортистът бе в компанията на двама адвокати, единият от които ми беше познат. Еймос Брок, елегантен и самоуверен, в перленосив костюм. Той бе име в Ню Йорк. Защитаваше известни личности и спортни звезди, стигнали твърде далеч в прекрачването на границите на закона. Самият Брок се бе превърнал в звезда и сега защитаваше Дъг Кахил.
Камерите пред полицейското управление в Кихей бяха насочени към Кахил и Брок. Адвокатът пристъпи към микрофона и заговори:
— На моя клиент, Дъг Кахил, не е предявено никакво обвинение. Всичко е безпочвена спекулация. Няма никакво доказателство, което да подкрепи нелепостите, които се изговориха по негов адрес, и тъкмо затова клиентът ми не е обвинен в нищо. Дъг ще направи изявление — само едно и сега.
Сграбчих телефона и позвъних на Ливън. Звучеше сънен, сякаш го бях изтръгнал от дълбок сън.
— Ливън, обажда се Бен. Включи телевизора на Канал 2. По-бързо.
Без да прекъсвам разговора, гледах как Кахил излезе напред и застана в средата. Беше небръснат, облечен в синя памучна риза, закопчана до горе, и отлично скроено спортно сако. Без подплънките от екипа, той бе изгубил голяма част от внушителната си осанка — приличаше по-скоро на хлапе, участващо в курс по мениджмънт на Уолстрийт.
9
Масажистът използва не само ръцете, но и коленете, лактите, ходилата си, а понякога дори пръчки и камъни. — Б. пр.