— Дойдох в Мауи, за да се видя с Ким — започна Дъг с глас, треперещ от сълзите, които се стичаха по лицето му. — Видях я за около десетина минути преди три дни и след това повече не съм я виждал. Не съм я наранил. Обичам Ким и ще остана тук, докато я намерим.
Кахил подаде микрофона на Брок.
— Ще повторя: Дъг няма нищо общо с изчезването на Ким и ви гарантирам, че ще подведа под съдебна отговорност всеки, който разпространява уронващи репутацията му клевети. Това е всичко, което можем да ви кажем за момента. Благодаря.
— Какво мислиш за това? — попита в слушалката Ливън. — За адвоката? За Дъг?
— Дъг беше много убедителен — отвърнах. — Или наистина я обича, или е много добър лъжец.
Хрумна ми още нещо, което не споделих с Ливън. Онези сто и седемдесет думи, които преди малко изпратих на Арънстейн в „Лос Анджелис Таймс“.
Те вече бяха стара новина.
39.
Обадих се на редактора си и му казах, че Кахил се е превърнал в стръв за медиите. Обясних защо — мистериозен свидетел го видял да говори разгорещено с Ким. Отбелязах и че спортистът се представлява от Еймос Брок — нашумелия питбул сред адвокатите, защитаващи знаменитости.
— Редактираната ми статия вече е в електронната ти кутия — осведомих Арънстейн. — Ако не друго, то поне съм бърз.
След това се обадих на спортния ни шеф — Сам Полсън.
Полсън ме харесва, но не вярва на никого.
— Виж, Сам — подех аз, — бих искал да зная що за човек е Дъг Кахил. Моята история няма да се намесва в твоята.
През следващите петнадесет минути се разгоря истинска схватка — Сам Полсън защитаваше позицията си на „най-вътрешен“ човек в спортния свят, а аз, от своя страна, се опитвах да измъкна нещо, от което да разбера дали Кахил е опасен извън игрището.
Най-после Сам ми подхвърли една сламка.
— Има едно момиче, което се занимава с връзки с обществеността. Аз й намерих работата за „Беърс“. Хокинс, не се шегувам. Това, което ще ти кажа, трябва да си остане в тайна. Момичето ми е приятел.
— Разбирам.
— Преди два месеца тя забременя от Кахил. Казала на майка си за бебето. Каза съответно и на Кахил, и на мен. Даваше му шанс да постъпи правилно. Каквото и да означава това.
— Той се е срещал с Ким, когато се е случило това с другата жена, така ли? Сигурен ли си?
— Да.
— Има ли някакви прояви на грубост и насилие?
— Всички спортисти имат. Побоища по барове. Имаше някаква пикантна история, когато играеше във футболния отбор на университета „Нотр Дам“. Такива щуротии.
— Благодаря, Сам.
— Не го споменавай — каза той. — Наистина те предупреждавам — не го споменавай.
Няколко минути обмислях чутата информация, която можеше да се превърне в истинска бомба, и се питах какво би могло да означава. Ако Ким е разбрала, че Кахил й е изневерявал, това може да е било достатъчна причина, за да скъса с него. Ако той е искал да си я върне, ако е бил отчаян, спорът помежду им би могъл да се е разгорещил и да се е стигнало до неочаквани и непредвидими последици.
Обадих се на Ливън. Реакцията му ме разтревожи.
— Дъг е истински генератор на тестостерон — осведоми ме той. — Ким ми е казвала, че е много упорит и преследва целта си докрай. На игрището помита всичко наоколо. Откъде да знаем на какво е способен? Барб все още вярва в него, но що се отнася до мен, започвам да си мисля, че може би Джаксън е прав. Може би все пак са заловили точния човек.
40.
Джулия се чувстваше безтегловна като ангел в прегръдките на Анри. Дългите й крака се бяха обвили около кръста му и всичко, което той трябваше да направи, бе да повдигне колене, за да се озове в ръцете му.
Докато двамата се носеха по вълните, тя го погледна с думите:
— Чарли, това беше върхът. Наистина беше прекрасно.
— Оттук нататък ще става още по-хубаво — отново я увери той. Това беше като припев към срещата им, тя го целуна нежно, сетне целувката се задълбочи, преминавайки в дълго солено наслаждение, което караше телата им да тръпнат като пронизани от електрически ток.
Той развърза връзките отзад на шията й, разкопча и лентата на гърба й.
— Човек прави толкова много за един обикновен бял бански — промърмори Анри.
— Какъв бански?
— Няма значение — отвърна той, докато горнището се понесе по водата — бяла панделка върху тъмните вълни, която бавно се отдалечаваше. Скоро изчезна, но на момичето явно не му пукаше.
Джулия бе твърде заета да ближе ухото му, докато зърната на гърдите й се втвърдиха като диаманти, търкайки се о гърдите му. От гърлото й се изтръгна стенание, когато той я повдигна и я притисна по-силно към себе си, като триеше набъбналия си член в пулсиращата й женственост.