Не само казвах на Барбара това, което искаше да чуе, а се опитвах да успокоя себе си. По онова време не знаех, че убиецът на Роса Кастро има разностранен и безкраен апетит за мъчения и смърт.
Нещо повече — нито за секунда не ми хрумна, че вече го бях срещнал и бях говорил с него.
43.
Хорст вкуси от виното „Домейн де ла Романе-Конт“, продавано през 2001 година в „Сотбис“ за 24 000 долара бутилката. Каза на Ян да вдигне чашата си. Беше шега. Намираха се на 960 километра един от друг, но видеовръзката им, осъществявана през интернет, създаваше илюзията, че седят в една и съща стая.
Повод за срещата: Анри бе писал на Хорст да изтегли материал от електронната си поща в девет вечерта. Хорст бе поканил Ян, негов приятел от тридесет години, на премиерата на най-новото видео, преди да го изпрати на останалите членове на Алианса.
От компютъра на Хорст се чу предупредително писукане, той отиде до бюрото и каза на Ян, че в момента изтегля материала и ще го изпрати по имейла в офиса му в Амстердам.
Образите се появиха едновременно и при двамата.
Фонът бе окъпан в лунна светлина плаж. Красиво момиче лежеше по лице върху голяма кърпа. Беше гола, с тесни бедра, малки гърди, а косата й бе оформена в къса момчешка прическа. Черно-белите образи на формите и сенките придаваха на филма особена атмосфера, сякаш е бил заснет през четиридесетте години на миналия век.
— Красива композиция — отбеляза Ян. — Човекът има усет за тези неща.
Когато Анри се появи на екрана, лицето му бе размазано, а гласът — електронно изменен. Той говореше на момичето с игрив и ласкав глас, наричаше я „маймунке“, а понякога и по име.
— Интересно, нали? — продължи коментара си Хорст. — Явно тя изобщо не се страхува. Дори не изглежда упоена.
Джулия се усмихваше на Анри, протегна ръце и разтвори краката си за него. Той изхлузи шортите си и членът му — огромен и щръкнал — изскочи навън. Момичето закри уста и се втренчи в него.
— О, боже, Чарли! — успя само да промълви.
Анри я сгълча, че е ненаситна, но в гласа му се усещаха закачливи и игриви нотки. Двамата приятели го наблюдаваха как коленичи между бедрата й, повдига дупето й и свежда лице, докато момичето се извиваше. Тя повдигна бедра, а пръстите на краката й се забиха в пясъка.
— Чарли, моля те, повече не издържам!
— Мисля, че Анри я кара да се влюби в него — каза Ян на Хорст. — А може би той също се е влюбил? Това наистина би заслужавало да се види.
— О, нима мислиш, че е способен да изпита любов?
Двамата мъже наблюдаваха как Анри галеше и дразнеше момичето, проникваше дълбоко в нея, шепнеше й колко е красива, колко е неповторима, че му се отдава така, докато виковете й преминаха в тихи стенания.
Тя обви ръце около врата му, а Анри я взе в прегръдките си, обсипа с целувки очите, лицето, устните й. После ръката му се уголеми пред камерата, почти блокирайки образа, и отново се появи, стиснала ловджийски нож. Остави го върху кърпата до Джулия.
Хорст се наведе напред, вперил напрегнат поглед в екрана. Да, първо церемонията — мислеше трескаво, -а сега върховната жертва. Анри извърна дигитално промененото си лице към камерата и попита:
— Всички щастливи ли са?
Момичето отговори с „да“, била напълно щастлива, после екранът потъмня.
— Какво е това? — попита Ян, сепнат като от транс.
Хорст върна записа и пусна отново последните кадри. Осъзна, че е свършил. Поне за тях.
— Ян — рече той. — Нашето момче ни дразни. Кара ни да чакаме за крайния продукт. Умно. Много умно.
Ян въздъхна.
— Какъв живот си живее този тип за наша сметка!
— Искаш ли да се обзаложим? Само ние двамата?
— За какво?
— Колко още остава, преди да заловят Анри?
44.
Наближаваше почти четири сутринта, а аз не бях мигнал, измъчван от изгарящите образи на изтезаваното тяло на Роса Кастро. Мислех какво й е било сторено, преди животът й да приключи под скалата в морето.
Мислех за родителите й и за семейство Макданиълс — тези добри хора, които преминаваха през истински ад, какъвто дори Бош11 не би могъл да си представи в най-вдъхновените си моменти. Исках да се обадя на Аманда, но не го направих. Боях се, че може да се изпусна и да й кажа какво си мисля: Слава богу, че нямаме деца.
Спуснах крака от леглото и запалих лампата. Взех от хладилника кутия със сок от ананас, портокал и гуава, след което включих лаптопа.
11
Йеронимус Бош (1450-1516), холандски художник, нарисувал много картини с ужасяващи сцени от ада. — Б. пр.