Тя ритна силно и пластмасата се пукна.
— Сега ти! — извика жената.
Докато Ливън разбиваше стопа откъм неговата страна на багажника, съпругата му извърна лице, за да е по-близо до начупените парчета и жиците.
Можеше да види асфалта под гумите. Ако колата спре, щеше да вика. Вече не се чувстваха толкова безпомощни. Все още бяха живи и, по дяволите, щяха да се борят!
— Какъв беше този звук? — стресна се Ливън. — Мобилен телефон? В багажника с нас?
Барб видя светещото екранче до крака си.
— Ще се измъкнем оттук, скъпи. Хигинс е допуснал голяма грешка.
С мъка нагласи ръцете си, докато прозвуча първото, после второто позвъняване, пипнешком натисна бутоните зад гърба си и успя да обърне телефона.
— Ало! Ало! — изкрещя Ливън. — Кой се обажда?
— Господин Макданиълс, аз съм, Марко. От „Уайли Принсес“.
— Марко! Слава богу! Трябва да ни намериш. Ние сме отвлечени.
— Съжалявам. Зная, че отзад никак не ви е удобно. След секунда ще ви обясня всичко.
Телефонът замлъкна.
Колата бавно спря.
50.
Анри усети как кръвта кипва във вените му. Чувстваше се изпълнен с енергия. Нивата на адреналина му бяха повишени до краен предел, умът — буден, готов да изиграе със съвършенство следващото си представление.
Огледа отново местността, шосето, после бреговата линия. Доволен, че наоколо е пусто, взе брезентовата торба от задната седалка и я захвърли под крайпътните трънаци, преди да се върне при колата.
Обиколи седана, като се навеждаше над всяка гума, намали налягането от 2,4 атмосфери до 0,6, удари с длан багажника, докато минаваше покрай него, сетне отвори предната врата откъм мястото до шофьора. Пресегна се към жабката, изхвърли инструментите на пода и извади отдолу десетсантиметров ловджийски нож. Стисна го в дланта си. Имаше чувството, че се е сраснал с ръката му.
Грабна ключовете и отвори багажника. Бледата лунна светлина освети Барбара и Ливън.
— Как се чувстват пътниците отзад в туристическа класа? — попита Анри.
Барбара нададе силен вик, който секна, когато убиецът притисна ножа до гърлото й.
— Барб, Барб. Спри да крещиш. Тук никой не може да те чуе, освен мен и Ливън, така че престани с театралниченето, става ли?
От гърлото на Барбара излезе накъсано хриптене, последвано от немощен вик.
— Какво, по дяволите, правиш, Хигинс? — заговори Ливън и извъртя тялото си, за да може да вижда лицето на похитителя. — Аз съм разумен човек. Обясни какво искаш.
Анри притисна два пръста под носа си, имитирайки мустаци. Сниши гласа си и го удебели.
— Разбира се, че ще го направя, господин Макданиълс. Вие сте на първо място сред приоритетите ми.
— Мили боже! Ти си Марко? Ти си той! Не мога да повярвам. Защо ни изплаши така? Какво искаш?
— Искам да се държиш прилично, Ливън. Ти също, Барб. Но ако не сте послушни, ще бъда принуден да взема строги мерки. Бъдете добрички и ще ви преместя в първа класа. Става ли?
Анри сряза найлоновото въже около краката на Барбара и й помогна да излезе от багажника и да се настани на задната седалка. След това се върна за Ливън, сряза и неговите въжета и отведе петдесетгодишния мъж до нея, където закопча и двамата с коланите.
След това се настани зад волана. Заключи вратите, намали осветлението, пресегна се към камерата зад огледалото за обратно виждане и я включи.
— Ако желаете, можете да ме наричате Анри — обърна се към двамата Макданиълс, които се взираха в него с широко отворени очи. Бръкна в джоба на анорака си, извади оттам изящен дамски часовник във форма на гривна и го размаха пред тях. — Виждате ли? Както ви обещах. Часовникът на Ким. Разпознавате ли го?
Пъхна го в джоба на Ливън.
— А сега — продължи Анри — бих искал да ви обясня какво става и защо трябва да ви убия. Освен ако преди това не пожелаете да ви отговоря на някои други въпроси.
51.
Когато се събудих онази сутрин и пуснах местните новини, Джулия Уинклър беше централна тема. Болезнено красивото й лице изпълни екрана, а под снимката течеше надпис с удебелени букви: „Супермодел намерена мъртва“.
Как е възможно Джулия Уинклър да е мъртва?
Скочих от леглото, увеличих звука и се втренчих в следващата снимка — тази, на която Ким и Джулия позираха заедно за фотосесия на „Спортинг лайф“. Засмените им красиви лица бяха допрени едно до друго — и двете искрящи от живот.
Телевизионният говорител повтори горещата новина „за тези, които току-що са включили телевизорите си“.