Разбираш ли, Дъги, не ми е позволено да приемам обаждания. В договора ми изрично се забранява да съобщавам на когото и да било мястото на снимките. Ако не спазя това условие, могат да ме уволнят. Разбираш ме, нали?
Трябваше да го накара да осъзнае, че дори и да бяха скъсали, че дори да е наистина луд, задето й причинява това, и да се превръща в престъпник, за бога, тя все още беше неговото момиче.
Имаше намерение да го ритне здравата в слабините или в капачката на коляното веднага щом й предостави възможност. Знаеше достатъчно хватки от джудо, за да го обезвреди, нищо че беше едър и силен. После щеше да побегне колкото може по-бързо. А накрая ченгетата щяха да му разкажат играта!
— Дъги? — извика Ким в телефона. — Моля те, отговори ми! Моля те. Това наистина не е никак забавно.
Внезапно музиката утихна.
Тя отново затаи дъх в тъмното и се ослуша напрегнато, като се опитваше да превъзмогне бученето на пулса в ушите си. Този път заговори глас, мъжки глас, който беше топъл и почти нежен.
— Всъщност, Ким, доста е забавно, а освен това и донякъде романтично.
Ким не позна гласа.
Защото не беше Дъг.
4.
Нова вълна страх я обля като смразяващ огън, а съзнанието й бавно започна да се замъглява. Но младата жена успя да се овладее, стисна силно колене и ухапа ръката си, за да остане будна. Думите отново отекнаха в главата й.
Всъщност доста е забавно, а освен това и донякъде романтично.
Не познаваше гласа, никога не го бе чувала.
Всичко, което си бе представяла до преди миг — лицето на Дъг, слабостта му към нея, последната година, през която се бе научила как да го усмирява, когато изгубеше контрол, — всичко се изпари.
Налагаше се да се сблъска с нова реалност.
Някакъв напълно непознат мъж я бе завързал и захвърлил в багажника на колата си. Тя беше отвлечена… но защо? Родителите й не бяха богати! Какво смяташе да й направи? Как щеше да избяга? Тя беше… защо се случваше всичко това?
Ким се заслуша за миг в тишината, после попита:
— Кой сте вие?
Когато заговори отново, гласът беше мек и спокоен.
— Съжалявам, че съм принуден да бъда груб, Ким, но след минута или две ще ти се представя. Не остана още много. И не се притеснявай. Всичко ще бъде наред.
Линията замлъкна.
Когато разговорът приключи, съзнанието й се замъгли. Сякаш мозъкът също изключи. После мислите й отново нахлуха, макар и в безпорядък. Имаше надежда в спокойния глас на непознатия. И тя се вкопчи в нея. Той се държеше… мило. Беше казал: Всичко ще бъде наред.
Колата зави рязко наляво и Ким се претърколи към едната страна на багажника. Краката й опряха до стената. В този миг осъзна, че все още стиска телефона!
Приближи го към лицето си. Едва различаваше цифрите на бледата светлина от екранчето, но успя да набере 911.
Изслуша трите позвънявания, после четвъртото, последвано от гласа на оператора: „911. От какво се нуждаете?“.
— Казвам се Ким Макданиълс. Бях…
— …не ви разбрах. Моля, кажете името си по-бавно.
Младата жена се претърколи напред, когато колата спря. Сетне вратата на шофьора се затръшна и тя чу превъртане в ключалката на багажника.
Ким стисна телефона. Страхуваше се, че прекалено високият глас на оператора ще я издаде, но повече се притесняваше, че ако затвори, ще изгуби GPS връзката си с полицията — най-добрия шанс за спасение.
Телефонните обаждания можеха да бъдат проследявани, нали?
— Бях отвлечена — процеди през зъби тя.
Мъжът се забави с отключването и през тези няколко секунди Ким отчаяно преразгледа плана си. Да кажем, че похитителят й искаше да прави секс с нея. Щеше да остане жива, но трябваше да бъде умна — да се сприятели с него, да запомни всичко, така че да може да помогне на полицията.
Капакът на багажника се отвори и лунната светлина обля краката й.
И планът на Ким да съблазни похитителя си излетя от главата й. Тя изпъна рязко крака и ритна силно към бедрата на мъжа. Той отскочи назад, избегна удара и преди тя да успее да види лицето му, изтръгна телефона от ръката й и я покри с одеялото.
Тогава… последва убождане в бедрото.
Ким чу гласа му, докато главата й се отпускаше безсилно назад и светлината изчезна.