58.
Представителен господин със светлоруса коса прекоси покрития с копринен килим коридор, водещ към просторното фоайе на хотела. Младият служител зад мраморното гише на рецепцията в другия край на помещението посрещна госта с усмивка и сведен поглед.
— Апартаментът ви очаква, господин Мейле. Добре дошли отново в „Прада Хан“.
— Радвам се, че съм тук — усмихна се Анри и вдигна очилата в рогови рамки на главата си, докато подписваше талона за кредитната карта. — Пазиш ли залива топъл за мен, Рафи?
— О, да, сър. Ние никога не бихме разочаровали най-скъпия си гост.
Анри отвори вратата на разкошния апартамент, съблече се в богато обзаведената спалня и захвърли дрехите си върху огромното легло, над което бе опъната мрежа против комари. После облече копринен халат и се настани пред телевизора, докато похапваше от малките шоколадчета и сушеното манго. С наслада наблюдаваше по Би Би Си „Уърлд“ последните новини във връзка с „поредицата убийства на Хаваите, които продължават да озадачават полицията“.
Тъкмо си мислеше, че това би трябвало да ощастливи Воайорите, когато звънчето на вратата оповести пристигането на специалните му приятели.
Ароон и Сакда, слаби момчета, около четиринадесетгодишни, с къси коси и златиста кожа, се поклониха за поздрав пред мъжа, когото познаваха като господин Пол Мейле, сетне, когато той ги назова по име, избухнаха в смях и обвиха ръце около него в бурна прегръдка.
Масата за масажи бе разположена на терасата, с лице към плажа. Момчетата пригладиха чаршафите и извадиха от чантите си шишенца с масла и лосиони. Анри нагласи камерата, за да обхваща сцената.
Ароон помогна на Анри да свали халата си, а Сакда го покри с чаршаф от кръста надолу, след което момчетата се заеха със специалитета на „Прада Хан“ спа -масаж на четири ръце.
Анри въздъхна, докато те работеха в синхрон — разтриваха мускулите по дължина, втриваха благовонните масла и освобождаваха напрежението, натрупало се в тялото му през последната седмица. Птици носорози огласяха джунглата, а въздухът ухаеше на жасмин. Това бе едно от най-чувствените и вълнуващи преживявания, заради което наемният убиец идваше в Хуа Хин поне веднъж годишно.
Момчетата обърнаха клиента си по гръб и ръцете им отново се спуснаха в съвършен синхрон по възглавничките на дланите и краката му. Накрая започнаха да галят леко веждите му, докато Анри отвори очи и каза на тайландски:
— Ароон, би ли ми донесъл портфейла от чекмеджето?
Когато той се върна, Анри извади купчина банкноти, доста повече от няколкостотинте бата, които дължеше за масажа. Размаха парите пред лицата на момчетата и попита:
— Искате ли да останете и да поиграем заедно?
Те се запискаха и помогнаха на богатия господин да слезе от масата.
— Какви игри би искал да играем, татенце? — попита Сакда.
Анри им обясни какво е намислил, а те закимаха и запляскаха с ръце, явно много въодушевени, че ще бъдат част от удоволствието му. Той целуна дланите на всяко едно.
Обичаше тези сладки момчета.
Беше истинска радост да е с тях.
59.
Анри се събуди от звъна на звънчетата и извика:
— Влезте!
Появи се момиче с червено цвете в косите, направи поклон и сервира закуската върху поднос: оризови спагети в чили сос с фъстъчено масло, пресни плодове и кана силен черен чай.
Докато се хранеше, мозъкът на Анри работеше на пълни обороти. Убиецът мислеше за предишната нощ и подготвяше редактирано видео за Алианса.
Отнесе чашата с чай до бюрото, включи лаптопа и прегледа съобщенията. Изряза снимките с водата, пълнеща ваната, и сложи надпис: „Очибашигуре“.
Следващата сцена показваше дълго невинните лица на момчетата и голите им млади тела. Камерата се задържа върху въжетата, пристягащи крайниците им зад тях.
Когато собственото му лице се появи върху екрана, Анри замъгли образа и използвайки менюто на програмата, повдигна и пусна телата във ваната. Снимката беше красива.
Продължи да редактира следващите сцени, така че да изглеждат съвсем реални: кадърът се спря на ръцете му, които държаха главите на момчетата, докато те ритаха с крака и се извиваха, борейки се за глътка въздух. От устните им излизаха мехурчета, а телата им плуваха под ъгъл също като очибашигуре, или на японски: като листа в езеро.
На следващия кадър се виждаше отпуснатото лице на Сакда с блестящи капки вода по косата и кожата. Камерата приближаваше, за да покаже двете деца, отпуснати безжизнено върху шезлонгите край ваната, с разперени ръце и крака, сякаш изпълняваха фигура от танц.