Една муха кацна върху мократа буза на Сакда.
Камерата я показа в близък план, после екранът потъмня. Приглушеният глас на Анри се чу зад кадър:
— Всички ли са щастливи?
Анри пусна филма още веднъж, оряза още някои сцени и го намали до десет минути. Получи се страхотно порнографско видео за Хорст и компанията перверзници — неустоима стръв, която да ги накара да жадуват за още.
Написа имейл и прикачи снимка на двете момчета — телата им плуваха под водата с широко отворени очи и лица, изкривени от неподправен ужас.
„Предлагам като наслада за очите ви — написа убиецът — два млади принца на цената на един“. Звънецът на вратата иззвъня тъкмо когато пращаше имейла.
Анри пристегна колана на халата си и отвори. Двете момчета избухнаха в смях.
— Значи сме мъртви, татенце? — попита Ароон. — Изобщо не се чувстваме като мъртъвци!
— Не, изглеждате съвсем живи. Моите две добри, жизнерадостни момчета. Хайде да отидем на плажа! — рече Анри, прегърна ги през раменете и ги поведе навън. — Водата изглежда страхотно!
— Днес няма ли да играем игрички, татенце?
Той разроши косата на момчето, а Сакда му се ухили.
— Не, само ще плуваме и ще се плискаме сред вълните — рече Анри. — А после ще се върнем тук за моя прекрасен масаж.
60.
Напълно заслужената почивка на Анри продължаваше в Банкок, един от любимите му градове.
Срещна шведското момиче на нощния пазар, където тя се опитваше да пресметне цената на малка дървена статуетка на слон от батове в евро. Шведският му беше достатъчно добър и тя говори с него на родния си език, докато той не се засмя и не каза:
— Изчерпах запаса си от шведски думи.
— Тогава да опитаме това — предложи момичето на перфектен британски английски. Представи се като Май-Брит Олсен и каза на Анри, че е във ваканция и учи в университета в Стокхолм.
Момичето беше зашеметяваща красавица на деветнадесет или двадесет години, висока почти метър и осемдесет. Русата й коса с цвят на узряла пшеница стигаше до раменете и привличаше вниманието към красивата й шия.
— Имате забележителни сини очи — отбеляза Анри.
— Ооох! — възкликна с престорена скромност момичето и премигна няколко пъти с дългите си мигли, а той се засмя. Тя размаха малката слонска статуетка и прибави: — Искам да си купя и маймунка.
После улови Анри под ръка и двамата тръгнаха по пътеката между ярко оцветените сергии, преливащи от всевъзможни украшения и сувенири.
— Днес с приятелките ми ходихме на поло със слонове — осведоми го Май-Брит, — а утре сме поканени в двореца. Ние сме волейболистки. Участвахме в Олимпиада ’2008.
— Наистина ли? Това е фантастично! Хей, чух, че дворецът бил изумително място. Колкото до мен, утре ще трябва да отлетя за Калифорния.
Май-Брит се засмя.
— Чакайте да отгатна. Отивате в Ел Ей по бизнес.
— Правилно — усмихна се Анри. — Но това ще бъде утре, Май-Брит. Вечеряли ли сте?
— Хапнах малко на пазара.
— Съвсем наблизо има едно заведение, което малко хора знаят. Много вълнуващо и малко рисково. Готова ли сте за приключения?
— Каните ме на вечеря? — попита Май-Брит.
— А вие приемате ли?
По продължение на цялата улица имаше ресторанти, отворени към тротоарите, както и павилиони с наклонени тухлени покриви — всички накацали около залива. Двамата минаха покрай оживени барове и нощни заведения, сврени по Селекам Роуд, и стигнаха до старателно прикрития вход на един японски ресторант — „Едомае“.
Управителят поведе Анри и Май-Брит към окъпания в зелена светлина салон със стъклени стени. Аквариуми, високи от пода до тавана, в които плуваха екзотични пъстроцветни риби, го разделяха на части.
Май-Брит сграбчи внезапно Анри за ръката и го накара да спре, за да може да се огледа.
— Какво правят те?
Тя издаде брадичка към голото момиче, което лежеше грациозно върху суши бара. Един клиент пиеше от своеобразната чаша, оформена от падината между стиснатите й бедра.
— Нарича се „Уакесаме“ — обясни Анри. — Означава „плаващо водорасло“.
— Ха! Всичко това е съвсем ново за мен — промълви Май-Брит. — Ти правил ли си го, Пол?
Анри й смигна, сетне издърпа стола край масата, за да настани компаньонката си за тази вечер, която бе не само красива, но и дръзка — изразяваше готовност да опита сашими от конско месо и едомае — сурова маринована риба, на която бе наречен ресторантът.