Загами искаше да каже, че нощем Келер получаваше заплахи в дома си, че телевизионните продуценти непрекъснато звъняха на мобилния му телефон, че акциите на компанията му се сринаха, че накрая получи инфаркт.
Моето сърце също започна да прескача. Явно Ленард си мислеше, че Анри лъже или че аз съм разтегнал някаква вестникарска история отвъд реалността.
И в единия, и в другия случай следваше отказ на предложението ми.
Нима Ленард не чу какво му казах? Анри заплаши да убие и мен, и Аманда. Точно в този момент той млъкна, за да си поеме дъх. Реших да се възползвам от паузата.
— Лен, ще ти кажа нещо много важно.
— Давай, но по-бързо, защото за съжаление разполагам само с още пет минути.
— Отначало и аз се усъмних. Съмнявах се дали Анри наистина е убиец, или е само един талантлив мошеник, видял в мен човека, който ще му помогне да направи удара на живота си.
— Именно — каза Лен.
— Е, Анри е съвсем истински. И мога да го докажа.
Оставих флашката на бюрото.
— Какво е това?
— Всичко, което трябва да знаеш, че и повече. Искам сам да се запознаеш с него.
Върху екрана на компютъра се показа мрачна стая, озарена от жълтеникавата светлина на горящи свещи. В средата на отсрещната стена имаше легло. Камерата показа в едър план стройна и слаба млада жена, лежаща по корем върху него. Имаше дълга платиненоруса коса, носеше само червени бикини и черни обувки с червени подметки. Китките й бяха завързани към колоните на леглото с въжета със сложно сплетени възли. Изглеждаше упоена или спяща, но когато мъжът влезе, тя се разплака.
Мъжът беше чисто гол, като се изключат гумената маска и сините латексови ръкавици.
Не исках отново да гледам този клип. Станах и се поразтъпках до стъклената стена на кабинета на Лен. От височината на четиридесет и третия етаж се разкриваше главозамайваща гледка към дребните човешки фигурки, които прекосяваха площада пред партерния етаж.
Чух гласовете, долитащи от компютъра, чух и как Ленард едва не повърна. Видях го как изскочи на бегом от кабинета си. Когато се върна след няколко минути, бе пребледнял като платно. И променен.
73.
Ленард се свлече на стола зад бюрото си, издърпа USB-то и впери поглед в него, сякаш бе змията от райската градина.
— Прибери си го — рече дрезгаво. — Нека се разберем: никога не съм виждал това. Не желая да бъда „неволен участник в престъпление“ или както там се казва. Обади ли се в полицията? На ФБР?
— Анри ми заяви, че ако го направя, ще ме убие. И Аманда. Не мога да поема такъв риск.
— Сега те разбирам. Сигурен ли си, че момичето на този клип е Ким Макданиълс?
— Да. Напълно. Това е Ким.
Лен грабна телефона, отмени двадесет и третата си среща за деня и освободи остатъка от следобеда си. Поръча сандвичи от кухнята и се преместихме на дивана в отдалечения край на кабинета.
— Добре — заговори Лен. — Започни с началото. И не пропускай нито една шибана подробност.
Така и сторих. Описах му как заминах за Хаваите, за да отразя убийството на Ким Макданиълс и последвалите четири мистериозни убийства. Разказах му как се сприятелих с Барбара и Ливън Макданиълс и как бях измамен от Анри, представящ се за Марко Беневенуто и Чарли Ролинс.
Докато описвах труповете, гласът ми трепереше. Гърлото ми се бе стегнало, когато разказвах на Лен как Анри нахълта в апартамента ми с насочен към мен пистолет, след което ми показа снимките, които бе направил на Аманда.
— Колко иска Анри за своята история? Спомена ли ти конкретна сума?
Анри бе говорил за многомилионна сделка, но окото на моя издател не трепна нито за миг. През последния половин час той се бе преобразил от скептичен слушател в бизнесмен, надушил големите пари. По блесналите му очи съдех, че преценява наум продажбите на подобна книга и предвкусва как празнината в бюджета му ще се запълни от купища долари.
— Каква ще е следващата стъпка? — попита ме той.
— Анри каза, че ще поддържаме връзка. Сигурен съм, че ще спази обещанието си. Това е всичко, което ми е известно засега.
Лен веднага повика Ерик Зон, главния правен консултант на „Рейвън-Уофорд“. Не след дълго в кабинета се появи висок слаб нервен мъж към четиридесетте.
Двамата с Лен осведомихме накратко Ерик за „наследството на убиеца“, но Зон веднага изтъкна своите възражения.
Той цитира прецедента със „Сина на Сам“, постановяващ забраната убиец да може да извлича финансова печалба от своите престъпления. Зои и Лен се впуснаха в спор дали Джефри Макдоналд е имал правото да съди своя автор-изповедник, а после се спряха на книгата на О. Джей Симпсън и припомниха, че фамилията Голдман бе обявила, че приходите от тази книга ще задоволят претенциите по техния граждански иск срещу автора заради убийството на сина им.