После пак заговори:
— Издърпах я в караваната и залостих вратата. Сега тя започна да хленчи. Казах й, че никой няма да я чуе, но тя не спря. Ръцете ми сами се увиха около шията й и я задуших тъй естествено, сякаш само повтарях нещо, което и преди бях вършил. Може би наистина съм го правил, но само в сънищата си.
Анри усука каишката на часовника си и се загледа надалеч в пустинята. Когато се извърна отново към мен, очите му бяха безизразни.
— Докато я душах, чух как двама мъже минаха отвън и си приказваха. Смееха се на нещо. Аз пък стиснах врата й тъй силно, че чак ръцете ме заболяха. Затова поотпуснах хватката, ала после отново продължих да душа Моли, докато престана да диша. Чак тогава отпуснах гърлото й, тя си пое глътка въздух, но повече не хленчеше. Ударих й няколко шамара и се възбудих. Смъкнах дрехите й, завъртях я и я обладах, като ръцете ми през цялото време не се отлепяха от гърлото й, а като свърших, я удуших окончателно. За нейно добро.
— И какво си мислеше, докато вършеше всичко това?
— Исках само това да продължи. Не исках чувството да изчезне. Представи си какво е, Бен — да стигнеш до кулминацията, опиянен от могъщото усещане, че държиш в ръцете си и живота, и смъртта. Имах чувството, че си бях извоювал правото да върша това. Искаш да знаеш как се чувствах? Чувствах се като Бог.
82.
Събудих се на следващата сутрин, когато вратата на караваната се отвори и вътре нахлу почти бяла слънчева светлина. Анри ме сепна с думите:
— Имам кафе и кифлички за теб, приятел. Също и яйца. Закуска за моя партньор.
Приседнах на сгъваемото легло, а Анри включи котлона, разби яйцата в една купа и след малко от тигана се чу цвърчене. След като хапнах, моят „партньор“ ме отведе до един изоставен заслон на рейнджъри, намиращ се на около километър и половина от караваната.
Докато той беше зад волана на пикапа, аз стисках с ръка дръжката на вратата, но продължавах да оглеждам дюните наоколо. Видях един заек да прибягва зад едрите камъни, както и дузина кактуси юка, хвърлящи заострените си сенки върху пясъка, но никакви други следи на живот.
След като се изкъпах под душа в заслона, ние се върнахме в караваната и се заловихме за работа под сенника. Не спирах да мисля за първото убийство, за което ми бе признал Анри. Някъде едно четиринадесетгодишно момиче е било удушено по време на селски панаир. В полицията все още би трябвало да съществува досие за нейната смърт.
Дали Анри ще ме остави жив, след като вече зная за това момиче?
Той отново се върна към историята с Моли, като продължи оттам, докъдето бе стигнал снощи.
Беше необикновено въодушевен. Прибягваше до жестове, за да ми демонстрира нагледно как завлякъл трупа й в близката горичка, как я погребал под купчина листа, и уточни, че си представял как ужасният слух за безследното изчезване на Моли ще плъзне из околните градчета заедно с посетителите на панаира.
Накрая убиецът каза, че се присъединил към групите по издирването, разлепял обявите със снимката й, дори отишъл на бдението, а през цялото време се гордеел с тайната си, че убил Моли и успял да се отърве безнаказано.
Описа ми погребението — белия ковчег, затрупан с купчина цветя. И как наблюдавал плачещите хора, но най-вече семейството на Моли, майка й и баща й, роднините й.
— Чудех се какво ли ще е да се изпитват такива чувства — каза ми той. — Нали си чувал за най-прочутите серийни убийци, Бен? За Гейси, ЗИУ, Деймър и Бънди? Всичките те са били подвластни на сексуалните си пориви. Снощи се замислих за това, че най-важното за книгата ще е да се направи разграничение между мен и всички тях.
— Почакай малко, Анри. Ти ми разказа какво си изпитвал, когато си изнасилил и убил Моли. Ами видеото с теб и Ким Макданиълс? Ще ми обясниш ли сега защо твърдиш, че се отличаваш от всички останали, от онези серийни убийци? Как може да се разтълкува това?
— Пропускаш нещо важно. Бен, обърни внимание на това, понеже е от съществено значение. Аз убих няколко дузини хора и с повечето от тях съм правил секс. Обаче, като изключим Моли, винаги съм го правил за пари.
Добре че касетофонът записваше всичко, тъй като съзнанието ми сега беше не само раздвоено, но дори разтроено.
Писателят обмисляше как да свърже разтърсващите признания в едно цялостно оформено повествование.
Полицаят дебнеше за улики. Вярваше, че може да разкрие самоличността на Анри по разказаното или дори премълчаното, по психологически слабите му места, които той не подозираше, че съществуват.