85.
Анри вече ми бе казал, че убива за пари, и ето че нещата започнаха да се връзват. Той убиваше и правеше филми за тези сексуални екзекуции, но само за подбрана аудитория, при това срещу извънредно висока цена. Сега подредбата на сцената с убийството на Ким придобиваше смисъл. Но аз все още не можех да проумея защо Анри удави Ливън и Барбара. Как би могло да се обясни това двойно убийство?
— Ти заговори за Воайорите. За задачата ти на Хаваите.
— Да, помня. Хм, първо трябва да разбереш, че Воайорите ми предоставяха пълен простор при взимането на творческите решения — обясни ми Анри. — Избрах Ким от нейните фотографии. Прибягнах до един номер, за да се сдобия със сведения от агенцията й. Казах им, че искам да издам книга за нея, и попитах кога ще се върне от мястото на снимките.
Те ми казаха къде се намира, а останалото не бе трудно да се разбере: кой е островът, кога ще пристигне Ким и в кой хотел ще отседне. И докато чаках пристигането й, убих малката Роза. Тя беше вкусно парче, amuse-bouche…
— Амюз какво?
— Означава предястие. Нейният случай не се финансираше от Алианса. Затова си позволих да предложа филма на търг — да, има пазар за тази стока. Така спечелих допълнителна сума, а освен това се погрижих видеото да стигне и до холандеца. Ян си пада по млади момичета, а аз исках да възбудя апетита на Воайорите за моята продукция. Когато Ким пристигна на Мауи за снимките, аз започнах зорко да я следя.
— Под псевдонима Нилс Бьорн? — попитах аз.
Анри се сепна. После се намръщи.
— Откъде знаеш тона?
Бях допуснал грешка. Не можех да се отърся от необяснимото подозрение, че именно Джина Праци е била жената, която ми бе позвънила в Хаваите, за да обърна повече внимание на един от гостите — Нилс Бьорн. Явно подозрението ми се потвърждаваше и това никак не се хареса на Анри.
Но защо Джина Праци искаше да предаде Анри? Какво още не знаех за тях двамата?
Всичко това ми се струваше много важен елемент в историята на Анри, но мислено се стегнах и застанах нащрек. Заради собствената си сигурност бях длъжен много да внимавам да не разгневя Анри. Трябваше да бъда крайно предпазлив.
— В полицията получиха сигнал — казах му аз. — Някакъв търговец на оръжие е това име напуснал „Уайли Принсес“ точно по времето, когато Ким е изчезнала. Така и не могли да го разпитат.
— Ще ти кажа нещо, Бен — рече ми Анри. — Аз бях Нилс Бьорн, но вече унищожих тази самоличност. Никога повече няма да я използвам. Така че за теб тази следа сега не е от значение.
Той се надигна рязко от шезлонга си и леко придърпа края на сенника, за да се скрие от слънчевите лъчи. Побързах да се възползвам от тази ненадейна пауза, за да успокоя нервите си.
Тъкмо сменях старата касета с нова, когато Анри рече:
— Някой идва.
Сърцето ми отново заблъска като лудо в гърдите.
86.
Засенчих очи с ръце и погледнах към прашната диря от автомобила, който се приближаваше през пустинята от запад. От възвишението се спускаше черен седан.
— Бързо! — извика ми Анри. — Вземи си нещата, очилата, стола и влез вътре.
Подчиних се на заповедта му и припряно се скрих в караваната. Анри ме последва. Откачи веригата от пода и я напъха под мивката. Подхвърли ми сакото и ми нареди да се скрия в тоалетната.
— Ако нашият посетител е прекалено любопитен — каза ми Анри, докато забързано изплакваше чашите от виното, — ще се наложи да се отърва от него. Това означава, че ще станеш свидетел на убийство, Бен. А това не е добре за теб.
Напъхах се в тясната тоалетна и се огледах в огледалото. Имах тридневна брада. Ризата ми беше съвсем измачкана. Изглеждах много зле. Приличах на скитник.
Стената на тоалетната беше много тънка и отвътре чувах всичко, което се говореше отвън. Някой почука на вратата на караваната и Анри я отвори. Чух тежки стъпки пред вратата.
— Моля, влезте, полицай. Аз съм брат Майкъл — заяви Анри.
Сега заговори един властен женски глас:
— Аз съм лейтенант Брукс, от службата по паркирането. Този къмпинг е затворен, сър. Не видяхте ли бариерата и надписа „Влизането забранено“? Изписан е с гигантски букви.
— Съжалявам — рече Анри. — Но исках да се моля, без да бъда смущаван. Аз съм от манастира на камалдолейците. От Биг Сур. Сега съм се отдал на отшелничество.
— Не ме интересува дори и да сте цирков акробат. Нямате работа тук.