Выбрать главу

Никога не бях чувал за него.

— Той имал вид на съвсем нормален младеж. Жертвата при първото му убийство било малко момиче. Заварил го спящо, когато нахлул с цел грабеж, в къщата на родителите му. Първо го удушил, а после прерязал с ножа си гърлото му и веднага отскочил, за да не го опръска кръвта, шурнала от артериите. Така започнал кариерата си. Пред нея бледнее всичко, извършено от Джак Изкормвача. Той изглежда като аматьор в сравнение с този немец.

Анри ми описа още как въпросният Кюртен избил толкова много хора, че накрая им изгубил бройката. Трепел всякакви — и мъже, и жени, и деца; използвал най-различни инструменти за умъртвяване, но най-важното при него било това, че се опиянявал от леещата се кръв.

— Преди да екзекутират Петер Кюртен на гилотината — обясни ми Анри, — той поискал да му доведат затворническия психиатър. Казал им, че има право на последно желание. И онези се съгласили. Кюртен си задавал въпроса дали след като главата му бъде отсечена от тялото — Анри илюстрира този акт с пръсти, — би могъл да чуе шума от шуртенето на собствената си кръв от чукана, който ще му остане вместо врат. Това за него би било върховно удоволствие.

— Анри, ти каза, че интересът ти към мига, отделящ живота от смъртта, те подтиква да убиваш?

— Така мисля. Преди около три години убих една двойка в Биг Сур. Пристегнах въжетата точно под челюстите им — уточни убиецът, като ми го демонстрира, разтваряйки палеца и показалеца си като буквата „V“. — А краищата вързах за перките на вентилатора на тавана. Отсякох главите им с мачете и оставих вентилатора да се върти с тях. Струва ми се, че Воайорите истински ме оцениха и се увериха колко съм специален, когато видяха този филм — прибави Анри. — Поисках по-висок хонорар и те се съгласиха. Но още се чудя за онези двама любовници. Питам се дали са имали чувството, че летят, докато са умирали.

90.

Към изгрев-слънце изтощението започна да ме надвива. Работехме неуморно от цели тридесет и шест часа и аз едва издържах. Макар че не пестях захарта към кафето и го пиех чак до утайката, клепачите ми се затваряха и пред замъгления ми поглед се мержелееше само малкият свят на караваната насред хилядите декари пясъци, накъдрени от ветровете.

— Това ми се струва доста важно, Анри — промърморих.

Вече напълно бях забравил какво се канех да му кажа… затова Анри ми напомни да се стегна, като ме раздруса за рамото:

— Довърши си изречението, Бен. Какво е важно?

Това бе въпросът, който би си задал всеки читател в началото на книгата и на който в края й трябваше да намери отговор. Попитах го:

— Защо искаш да напишеш всичко това?

И тогава, от преумора, отпуснах глава върху масичката, само за минута.

Чух как Анри се разшета из караваната, дори ми се стори, че в просъницата си го видях да бърше всички повърхности наоколо. Чух и да говори нещо, но не бях сигурен дали говореше на мен.

А когато се събудих, часовникът на микровълновата печка показваше единадесет и десет.

Извиках Анри, но като не ми отговори, се измъкнах от тясното място зад масичката, където се бях сврял. Отворих вратата на караваната.

Пикапът беше изчезнал.

Мозъкът ми започна да се прояснява от мътилката на умората и аз се върнах вътре. Лаптопът и чантата ми бяха на кухненската маса, купчината аудиокасети, които толкова старателно номерирах, лежаха на спретнато подредена купчина. Касетофонът ми още беше свързан към контакта. И тогава видях бележката, опряна до него:

Бен, прослушай записа.

Натиснах бутона за възпроизвеждане и чух гласа на Анри:

Добро утро, партньоре. Надявам се да си възстановил силите си. Нуждаеше се от тази почивка и ти сипах приспивателно, за да заспиш непробудно. Ще ме разбереш. Искам да остана сам за малко.

А сега делово: трябва да потеглиш с караваната. На 23 км западно се намира Двадесет и девета магистрала, която ще те изведе до Палм Спрингс. Оставил съм ти достатъчно вода и храна, така че ако случайно решиш да изчакаш залеза, нищо няма да ти попречи да напуснеш парка чак на разсъмване.

Много е възможно лейтенант Брукс или някой от колегите й да те пресрещне и да започне да те разпитва. Внимавай какво ще кажеш, Бен. Нека засега запазим нашите тайни. Не забравяй, че си писател — ще можеш да измислиш някакво правдоподобно обяснение.