— Да не би да си решил да… Не може да искаш от мен да го направя, Бен!
— Не се тревожи. Мен ще ме заболи повече, отколкото теб.
— О, колко си забавен!
— По-скоро съм адски изплашен — признах си.
Манди пое в ръката си острото бръснарско ножче, обля го с няколко капки спирт и притисна с пръстите на лявата си ръка съмнителното място. После зачисти с ножчето най-горния слой от кожата и бързо направи по-дълбок разрез.
— Извадих го — рече ми тя.
Пусна в дланта ми дребно окървавено парче от стъкло и метал. Не можеше да бъде друго, освен проследяващ чип, свързан към Джи Пи Ес система за проследяване. От онези, които се имплантират във вратовете на домашните кучета. Анри трябва да го е инжектирал, докато съм лежал в безсъзнание на пода. И аз в продължение на седмици съм разнасял навсякъде със себе си проклетата електронна буболечка.
— Хвърли го в тоалетната — предложи ми Аманда. — Така той ще има с какво да се занимава.
— Да. Не! Откъсни малко от тази ролка с лейкопласт, моля те.
Отново притиснах подслушвателния чип към бедрото си, а Манди откъсна със зъби парче от лепенка. Притиснах го силно към тялото си, за да съм сигурен, че няма да падне.
— Какъв е смисълът да продължаваш да го носиш? — полюбопитства Манди.
— Няма да знае, че съм разбрал как ме следи.
— И… каква полза от това?
— Сега топката ще започне да се търкаля в другата посока. Най-после ние ще имаме информация, която той няма.
98.
Франция.
Когато дишането му се поуспокои, Анри погали хълбока на Джина Праци. Тя беше надарена с дупе, оформено като праскова; съвършено, с идеално заоблени бедра и с по една трапчинка отзад на всяка буза.
Искаше му се отново да я чука. При това яко. И го стори.
— Сега вече можеш да ме отвържеш — рече му тя.
Той я потупа, стана от леглото и се пресегна за чантата си под стола, после отиде до видеокамерата, скрита в гънките на тежката завеса.
— Какво правиш? Върни се в леглото, Анри. Не бъди толкова жесток.
Той светна лампа и се усмихна пред обектива, после пак се върна в леглото под балдахина.
— Опасявам се, че няма да успея да уловя мига, когато ще се молиш горещо на Господ. А това е много зле.
— Какво си намислил да правиш с това видео? Не можеш да го продадеш… Трябва да си полудял, Анри, ако си въобразяваш, че те ще ти платят.
— О, няма да стане, така ли?
— Уверявам те, че няма да се съгласят.
— Е, тогава ще остане за частната ми колекция. Би трябвало да ми вярваш повече.
— Развържи ме, Анри. Ръцете ми са завързани. Искам нова игра. Настоявам за това.
— Винаги мислиш само за собственото си удоволствие.
— Прави каквото искаш — въздъхна тя. — Но знай, че скъпо ще си платиш.
— Всичко си има цена — засмя се Анри.
Взе дистанционното от богато украсеното нощно шкафче и включи телевизора. Натисна бутона, за да изключи рекламния екран на хотела, напипа превключвателя на каналите и избра Си Ен Ен.
Първо се появиха резултатите от спортните състезания, последваха ги някакви пазарни анализи, след което дойде ред да се покажат лицата на новите му жертви — Уонда и Сара.
— Сара беше страхотна — обърна се той към Джина, която упорито се опитваше да разхлаби възлите на въжетата, стегнати около китките й и дъската на леглото. — Тя нито веднъж не се помоли за живота си. И нито веднъж не ми зададе глупав въпрос.
— Ако ми позволиш, ох, да използвам ръцете си, мога да направя много хубави неща за теб — изрече Джина.
— Ще си помисля за това.
Анри изключи дистанционното, превъртя се на леглото, възседна фантастичното дупе на Джина, опря ръце на раменете й и разтри с палци основата на врата й. Отново бе започнал да се възбужда. Много силно, дори болезнено.
— Това вече започва да става отегчително — промърмори тя под него. — Май повторната ни среща не беше добра идея.
Анри сключи нежно пръсти около гърлото й. Все още си играеше. Усети как тялото й се стегна, а кожата се покри с капки пот.
Добре. Харесваше му да е изплашена.
— Още ли ти е скучно? — Той пристегна въжетата, докато Джина не започна да кашля със сетни сили, подръпна ги още, докрай дори, за да чуе как тя сред стенанията си прошепна името му, борейки се отчаяно за глътка въздух.
Едва сега я пусна и докато тя още се мъчеше да си поеме въздух, милостиво отвърза китките й. Джина разтърси ръце и се превъртя на леглото, все още дишаща тежко.
— Знаех, че не би могъл да го направиш.
— Не, не бих могъл.