Напипах едно огледало и погледнах лицето си. Стори ми се познато. Отидох до вратата и я отворих. Воят се засили. Точно пред мен на перилата на верандата се бе облегнал някакъв дебеланко. Беше среден на ръст пълен мъж, но не изглеждаше чак разплут. Носеше очила и под мръсносивата му филцова шапка стърчаха големи уши. Яката на шлифера му беше вдигната. Бе пъхнал ръце в джобовете на сакото си. Косата, която стърчеше отстрани, имаше зеленикаво-сивкав цвят. Изглеждаше държелив. Така изглеждат повечето дебели мъже. Светлината, идваща през отворената врата зад мен, направо отскачаше от очилата му. Беше захапал малка лула. Бях още замаян, но нещо и него ме подразни.
— Каква приятна вечер — каза той.
— Искате ли нещо?
— Търся един човек. Но не сте вие.
— Тук няма други освен мен.
— Ясно — рече той. — Благодаря. — Обърна ми гръб и положи корема си върху перилата.
Тръгнах по верандата в посока на натрапчивия вой. Вратата на 12-С зееше широко отворена, лампата бе запалена, а шумът идваше от прахосмукачка, с която някаква жена със зелена престилка чистеше пода.
Влязох вътре и се огледах. Жената спря прахосмукачката и впери поглед в мен.
— Търсите ли нещо?
— Къде е мис Мейфийлд?
Тя поклати отрицателно глава.
— Госпожицата, която беше в този апартамент — поясних аз.
— А, тая ли? Изнесе се. Преди половин час. — И пак пусна прахосмукачката. — По-добре попитайте на рецепцията — опита се да надвика шума тя. — Тук вече чистим.
Затворих вратата зад гърба си. Проследих черната змия па кабела до стената и измъкнах щепсела. Жената в зелената престилка Ме изгледа ядосано. Приближих се и й подадох един долар. Ядът й се поуталожи.
— Искам само да се обадя по телефона — казах.
— Нямате ли си телефон във вашата стая?
— Мислете по-малко! — казах. — Печелите цял долар.
Отидох до телефона и вдигнах слушалката. Обади се момичешки глас.
— Рецепция. Какво ще обичате, моля?
— На телефона е Марлоу. Аз съм направо покрусен.
— Какво?!… О, да мистър Марлоу. Какво можем да направим за вас?
— Тя е заминала. Дори не успях да поговоря с нея.
— Съжалявам, мистър Марлоу — гласът й звучеше искрено. — Да, замина. Ние изобщо не бихме могли…
— Да ми кажете къде е отишла ли?
— Тя просто плати и си замина, сър. Съвсем неочаквано. Не остави никакъв адрес.
— С Мичъл ли?
— Съжалявам, сър. Не видях никого с нея.
— Все трябва да сте видели нещичко. Как тръгна?
— С такси. Боя се, че…
— Добре. Благодаря. — И се върнах в моята виличка.
Дебеланкото се бе разположил удобно на един стол, кръстосал крак връз крак.
— Много мило, че се отбихте — казах. — Мога ли да направя нещо специално за вас.
— Можете да ми кажете къде е Лари Мичъл.
— Лари Мичъл ли? — Замислих се дълбоко. — Аз познавам ли го?
Той отвори портфейла си и ми подаде визитна картичка. Изправи се с мъка на крака и ми я подаде. На картичката пишеше Гобъл и Грийн, Следователи, Прудънс билдинг 310, Канзас Сити, Мисури.
— Работата ви трябва да е интересна, мистър Гобъл.
— Не ме поднасяй, хитрецо! Че от малко се ядосвам.
— Така ли? Я да видим как се ядосвате. Какво правите, хапете си мустака ли?
— Нямам мустаци, глупак такъв!
— Можете да си пуснете. Аз ще почакам.
Той се изправи на крака, този път много по-бързо. Погледна юмрука си. Изведнъж в ръката му се появи пистолет.
— Ял ли си някога бой с патлак, хитрецо?
— Я се разкарай! Вече ми писна от теб! От такива хапльовци винаги ми писва.
Ръката му затрепера, лицето му пламна. Той сложи пистолета в кобура под мишницата си и се заклатушка към вратата.
— Пак ще се срещнем — изръмжа през рамо. Пуснах това покрай ушите си. Не си струваше да му отвръщам.
VII
След малко отидох на рецепцията.
— Е, нищо не излезе — казах аз. — Някой от вас случайно не забеляза ли шофьора, който я откара?
— Джо Хармс — веднага отвърна момичето. — Сигурно ще го откриете на колонката някъде към средата на Главната улица. Или пък се обадете в таксиметровата служба. Голям симпатяга е. Веднъж се опита да ме свали.
— И сигурно остана страшно разочарован — подметна язвително администраторът.
— О, това не знам. Тебе май те нямаше.
— Така е — въздъхна той. — Работиш по двайсет часа в денонощието, за да спестиш пари за дом, а междувременно куп други мъже се свалят с приятелката ти!
— Не и с вашата — казах. — Тя просто ви дразни. Цялата засиява само като ви погледне.
Излязох и ги оставих да си разменят усмивки.