На дансинга половин дузина двойки се щураха насам-натам с безразсъдното отчаяние на нощен пазач, болен от артрит. Повечето танцуваха плътно притиснати, ако това изобщо можеше да се нарече танц. Мъжете бяха със смокинги, а жените имаха блестящи очи, рубинени устни и стегнати спортни фигури. Една двойка не танцуваше като останалите. Мъжът беше прекалено пиян, за да спазва такта, а жената прекалено много внимаваше да не я настъпят, за да може да мисли за нещо друго. Оказа се, че е било излишно да се тревожа за мис Бети Мейфийлд. Тя беше тук, и то с Мичъл, но съвсем не бе на седмото небе от щастие. Мичъл се хилеше с отворена уста, лицето му бе зачервено и лъщеше, а очите му гледаха изцъклено. Бети бе отметнала глава назад, за да е колкото може по-далеч от него, без да си счупи врата. Веднага ставаше ясно, че мистър Лари Мичъл й е дошъл до гуша.
Един келнер мексиканец с късо зелено сако и бели панталони със зелени лампази застана пред мен; поръчах си двоен гибсън5 и го попитах дали може да ми донесе и един двоен голям сандвич. Той каза: „Muy bien, senor“6, усмихна се лъчезарно и изчезна.
Музиката спря, тук-там вяло изръкопляскаха. Оркестърът беше дълбоко трогнат и изкара още едно парче. Тъмнокос оберкелнер, наперен като актьор от второкласна театрална трупа, циркулираше около масите, като поднасяше своята фамилиарна усмивка и спираше тук-там, за да се докара па някого. После придърпа стол и седна срещу едър червендалест симпатяга с прошарена коса, но точно колкото да му придава чар. Той беше сам. Носеше тъмен смокинг, а на ревера му беше забоден морав карамфил. Изглеждаше приятен тип, ако не го закачаш. От това разстояние и на тази светлина можах да забележа само, че ако човек все пак реши да му се меси в работите, трябва да бъде здравеняк, бърз, издръжлив и в отлична форма.
Оберкелнерът се наведе напред и каза нещо, при което и двамата погледнаха към Мичъл и момичето. Той изглеждаше угрижен, а на едрия симпатяга, явно не му пукаше от нищо. Оберкелнерът стана и се отдалечи. Симпатягата сложи цигара в цигарето си и един келнер му поднесе запалка, сякаш цяла вечер бе чакал тази възможност. Онзи му благодари, без да вдигне поглед.
Коктейлът ми пристигна, грабнах чашата и жадно отпих. Музиката спря и, слава богу, не продължи. Двойките се разделиха и бавно тръгнаха към масите си. Лари Мичъл прегръщаше Бети, все така ухилен. Сложи ръка на тила й. Тя се опита да се отскубне. Той я придърпа по-силно и завря зачервеното си лице в нейното. Тя се съпротивляваше, но той беше твърде силен. Продължи да я мляска по лицето. Тя го ритна. Мичъл дръпна рязко глава като ужилен.
— Пусни ме, пияна свиня! — каза момичето задъхано, но много отчетливо.
Той я изгледа заплашително. Сграбчи я за раменете така силно, че сигурно й направи синини, стисна я здраво и бавно я придърпа към себе си. Хората гледаха втренчено, но никой не помръдна.
— Кво има, кукло, що вече не обичаш тати? — изтърси той високо и дрезгаво.
Не видях какво му направи тя с коляно, но предполагам, че го заболя. Той я блъсна и лицето му се изкриви от ярост. После се спусна и я зашлеви през устата веднъж с дланта и веднъж с опакото на ръката си. Лицето й мигом пламна.
Тя не помръдна. После с глас, който отекна в цялото заведение, каза ясно и отчетливо:
— Следващия път, мистър Мичъл, непременно носете жилетка против куршуми.
Обърна се и си тръгна. Той стоеше като закован на мястото си. Лъсналото му от пот лице стана бяло като платно — не можех да разбера дали от болка, или от ярост. Оберкелнерът приближи спокойно и тихо му каза нещо, като въпросително повдигна вежди.
Мичъл го погледна отвисоко. После, без да отрони дума, тръгна право напред и оберкелнерът трябваше да се отдръпне. Пътьом се блъсна в стола на някакъв човек, но не спря да се извини. Тя тъкмо сядаше на една маса срещу остъклената стена точно до едрия тъмнокос симпатяга със смокинга. Той я погледна. Погледна и към Мичъл. Извади цигарето от устата си, огледа и него. Лицето му бе съвършено безизразно.
Мичъл застана до нейната маса.
— Обиждаш, сладурано — смотолеви той с надебелял език, но достатъчно високо. — Никой не ме е обиждал току-така. Чаткаш ли? Никой. Искаш да ми се извиниш ли?