— Пет хилядарки само като предплата. И още много след това. А ченгетата няма да ти дадат и пет клечки за зъби. Ако промениш мнението си, имаш телефон.
— И какво трябва да направя за петте бона?
Тя въздъхна много бавно, сякаш опасността бе отминала.
— Хотелът се намира почти на ръба на скалата. Долу в основата му има само една тясна пътечка, много тясна. А точно под скалите е морето. Приливът вече е започнал. Моят балкон се пада точно отгоре.
Кимнах с разбиране.
— Има ли аварийно стълбище?
— Започва от гаража. Точно до площадката пред асансьора в сутерена, а това е на две-три стъпала от пода на самия гараж. Но изкачването ще е дълго и трудно.
— За пет бона ще го изкача и във водолазен костюм. Ти през фоайето ли излезе?
— През аварийното стълбище. В гаража има нощен пазач, но той спеше в една от колите.
— Каза, че Мичъл лежи проснат в един шезлонг. А има ли много кръв?
Тя трепна.
— Н-не забелязах. Сигурно има.
— Не забеляза ли? Нали уж си се приближила достатъчно, за да разбереш, че се е вкочанил? Къде е прострелян?
— Изобщо не видях. Сигурно раната е била някъде отзад.
— А пистолетът къде се намираше?
— Лежеше долу. Точно до ръката му.
— Коя ръка?
Очите й се разшириха.
— Има ли някакво значение? Не знам. Той просто лежеше, проснат в шезлонга, главата му висеше отпусната на една страна, а краката му на друга. Трябва ли да продължаваме да говорим все за това?
— Добре тогава — казах. — Не знам нищо за приливите и отливите по тия места. Може водата да го изхвърли на брега още утре, а може и да не изплува цели две седмици. При положение, разбира се, че успеем да се отървем от трупа. Ако мине достатъчно дълго време, може и да не разберат, че е бил застрелян. А има и известна вероятност никога да не го открият. Не е много голяма, но все пак я има. Тия води гъмжат от баракуда и други риби.
— Ти направо се престара да представиш всичко толкова отвратително! — каза тя.
— Беше ми даден много добър тон. Премислях и възможностите да се е самоубил. В такъв случай ще трябва да оставим пистолета на мястото му. Той беше левичар. Ето защо те попитах до коя ръка е бил пистолетът.
— О, да, наистина беше левичар. Прав си. Но не се е самоубил. Не и този самодоволен и самовлюбен господинчо.
— Казват, че понякога човек убива онова, което обича най-много. Защо това да не е самият той?
— Изключено! — отсече тя и приключи въпроса. — Ако много ни потръгне, те навярно ще помислят, че е паднал от балкона. Господ ми е свидетел, че беше пиян като свиня. А дотогава ще съм в Южна Америка. Паспортът ми е все още валиден.
— На какво име е паспортът ти?
Тя протегна ръка и ме погали с върха на пръстите си по бузата.
— Много скоро ще разбереш всичко за мен. Имай търпение. Ще ме опознаеш отблизо. Не можеш ли малко да почакаш?
— Аха! А сега ме запознай отблизо с тия твои чекове. Имаме още час-два, преди да съмне, и малко повече, докато се вдигне мъглата. Занимай се с чековете, а аз ще се облека.
Бръкнах в джоба на сакото си и й подадох химикалка. Тя седна близо до светлината и започна да подписва чековете. Беше прехапала върха на езика си. Пишеше бавно и съсредоточено. Името, което изписваше, беше Елизабет Мейфийлд.
Значи промяната на името е била замислена още преди да тръгне от Вашингтон.
Докато се обличах, се чудех дали наистина може да е толкова глупава, че да се надява точно аз да й помогна да се отърве от един труп.
Отнесох чашите в кухнята и пътьом прибрах пистолета. Пуснах люлеещата се врата да се затвори и пъхнах пистолета и пълнителя под скарата на готварската печка. Изплакнах чашите и ги избърсах. Върнах се в хола и набързо се облякох. Тя дори не ме погледна.
Продължаваше да изписва името си. Когато свърши, взех чековете и ги прегледах един по един, като сверявах подписите. Големите цифри не ми правеха впечатление. Пъхнах калъфа в джоба си, изгасих лампата и тръгнах към вратата. Отворих и тя застана до мен. Застана много близо до мен.
— Измъквай се — казах. — Ще те взема от шосето, чакай точно до края на оградата.
Тя се обърна с лице към мен и леко се наклони напред.
— Мога ли да разчитам на теб? — попита тихо.
— До известна степен.
— Поне си честен. Ами ако не успеем? Ако някой е чул изстрела и е съобщил, ако са намерили трупа, ако стаята вече гъмжи от полицаи?