После реших, че това е пълна глупост. Сигурно бе застъпил на смяна чак вечерта и едва ли помнеше лицата на всички гости на хотела. Тротоарът покрай входната алея продължаваше и в самия гараж. Наближаваше четири часът. След час-два щеше да се развидели. Никой хотелски донжуан не би посмял да се навърта наоколо по това време.
Отидох направо до пакарда и се взрях в лицето на пазача. Колата беше плътно затворена, всички прозорци бяха вдигнати догоре. Натиснах дръжката на вратата и се опитах да я отворя безшумно. Той си остана неподвижен. Беше негър с много светла кожа. Изглеждаше дълбоко заспал, чух го как хърка още преди да отворя вратата. И тогава право в лицето ме блъсна сладникавата воня на добре изсушена марихуана. Пазачът беше извън строя, той бродеше из долината на блаженството, където времето тече толкова бавно, че най-сетне спира напълно, където всичко е цвят и музика. И само след час-два щеше да остане без работа, дори ако имаше късмет ченгетата да не го пипнат и приберат на топло.
Затворих колата, прекосих гаража и стигнах до остъклената врата. Излязох на една пуста бетонна площадка с две голи асансьорни врати, а до тях — тежката врата на аварийното стълбище. Отворих я и поех нагоре. Вървях бавно. Дванайсет етажа плюс приземния — това са много стълби. Пътьом броях аварийните изходи, защото не бяха номерирани. Имаха тежки, масивни сиви врати като бетона на стъпалата. Изпотен и задъхан, отворих вратата към коридора на дванайсетия етаж. Промъкнах се крадешком до стая 1224 и натиснах дръжката. Беше заключено, но вратата се отвори почти мигновено, сякаш тя чакаше зад нея. Проснах се в едно кресло, докато си поема дъх. Стаята беше голяма и просторна, с френски прозорци към балкона. Някой бе спал на двойното легло или поне го бе разхвърлял, за да изглежда така. Разни дрехи бяха нахвърляни по столовете, дамски принадлежности — на тоалетката, багаж. За сам човек стаята сигурно струваше по двайсет долара на ден.
Тя пусна секрета.
— Добре ли мина?
— Пазачът се е натъпкал до козирката с наркотици. Кротък е като котенце.
Надигнах се от креслото и се упътих към балкона.
— Почакай! — рязко ме възпря тя. Обърнах се и я погледнах. — Няма смисъл — каза. — Никой не би могъл да направи такава нещо.
Спрях и зачаках.
— По-добре да извикам полицията — каза тя. — Каквото и да стане с мен.
— Великолепна идея! — рекох. — Как не се сетихме досега!
— Ти по-добре си върви. Няма нужда да се замесваш в тази история.
Не й отвърнах. Гледах я в очите. С мъка ги държеше отворени. Това беше или от забавения ефект на шока, или бе взела някакъв опиат. Не знаех кое точно.
— Глътнах две хапчета за сън — каза тя, като прочете мислите ми, — Просто не мога да понеса нищо повече тази нощ. Върви си. Моля те! Щом се събудя, ще се обадя да ми донесат закуска. А като дойде келнерът, все някак ще го накарам да излезе на балкона и да види каквото трябва. — Езикът й надебеляваше. Тя тръсна глава и силно разтърка слепоочията си. — Съжалявам за парите. Редно ще е да ми ги върнеш, нали?
Приближих се до нея.
— Защото ако не ти ги върна, ти ще им изпееш всичко.
— Ще се наложи — каза тя сънливо. — Какво друго мога да направя? Те ще ме принудят. А пък аз… аз съм прекалено уморена, за да продължавам да се боря.
Хванах я за ръката и я разтърсих. Главата й клатушкаше.
— Сигурна ли си, че си взела само две хапчета?
Тя премигна и отвори очи.
— Да, никога не вземам повече от две.
— Слушай тогава! Аз ще изляза да го погледна. После ще се прибера в „Ранчото“. Парите засега ще задържа. И пистолетът ти е у мен. Може би няма да се сетят да го търсят у мен, но… Събуди се! Слушай какво ти говоря! — Главата й отново клюмна. Тя я изправи рязко, очите й се разшириха, но гледаха унесено и бяха замъглени. — Слушай! Щом не могат да докажат, че е твой, трудно ще се сетят да го търсят у мен. Аз съм нает от един адвокат и моята задача е да те следя. Чековете и пистолетът ще бъдат предадени там, където трябва. А историята, която ти ще пробуташ на ченгетата, няма да струва и пукната пара. Само ще им помогне да те пратят на бесилката. Разбираш ли?
— Д-да — проточи тя. — И х-хич не ми пука!
— Ти ли казваш това? Просто си упоена от приспивателното.
Тя политна напред, аз я прихванах и почти я занесох до леглото. Буквално се свлече на него.