— Искате да кажете, че освен всичко друго, може да пише на машина и да стенографира ли?
— Освен какво друго? — Лицето му внезапно пламна. — Вижте какво, доста търпях нахалството ви. Затова внимавайте! Много внимавайте. Аз имам достатъчно влияние в този град, за да ви проваля напълно. А сега докладвайте, каквото имате да ми докладвате, кратко и ясно.
— Вие обадихте ли се във Вашингтон?
— Изобщо не ви засяга какво съм направил и какво не съм. От вас искам само да ми докладвате, и то веднага. Останалото е моя работа. Къде се намира в момента момичето?
Той се пресегна да вземе един красив, добре подострен молив и красив чистичък бележник. После остави молива и си наля чаша вода от някакъв сребрист термос на черни черти.
— Дайте да се спазарим — казах. — Вие ще ми кажете защо толкова държите да я откриете, а аз ще ви кажа къде е.
— В момента аз съм ваш работодател — отряза той. — И не съм длъжен да ви давам каквито и да било обяснения. — Все още се ежеше, но малко по малко предаваше фронта.
— Вие сте мой работодател само ако аз желая да работя за вас, мистър Ъмни. Нито съм докоснал чековете ви, нито сме подписвали договор.
— Но вие се заехте със случая. Взехте и аванс.
— Вярно, че мис Върмилиа ми даде един чек за двеста и петдесет долара като аванс и още двеста долара за текущи разходи. Но аз не съм осребрил чековете. Ето ги. — Извадих двата чека от портфейла си и ги оставих на бюрото пред него. — Задръжте си ги, докато решите със сигурност дали ви трябва детектив, или подлога и докато аз реша дали съм получил предложение за работа, или съм бил подлъган да участвувам в една игра, за която не знам нищо.
Той погледна чековете. Никак не му стана приятно.
— Но вие вече сте направили разходи — натърти той.
— Точно така, мистър Ъмни. Имах някой и друг спестен долар. Пък и служебните разходи не се облагат с данъци. Освен това се позабавлявах добре.
— Дебела глава имате, Марлоу.
— Сигурно, но в моята работа това е наложително. Иначе не бих издържал на конкуренцията. Казах ви, че момичето го шантажират. Вашите приятели във Вашингтон трябва да знаят защо. Ако е мошеничка — нищо против. Но аз трябва да знам. Освен това имам и друго предложение, пред което вашето просто бледнее.
— Значи сте готов за повече пари да минете на другата страна, така ли? — попита ядосано той. — Това ще бъде неетично.
Разсмях се.
— Значи признавате, че съм етичен. Ето че стигнахме донякъде.
Той извади една цигара и я запали с тумбеста запалка, която беше в тон с термоса и химикалките му.
— И все пак държането ви не ми харесва — изръмжа той. — Вчера аз знаех не повече, отколкото и вие самият. За мен нямаше съмнение, че една реномирана адвокатска кантора от Вашингтон едва ли ще иска от мен нещо, което да е в разрез с правната етика. И тъй като те съвсем спокойно можеха да се обърнат към полицията, за да арестуват момичето, предположих, че става въпрос за някаква семейна история, че е избягала съпруга или дъщеря или пък важна свидетелка, която не желае да се яви в съда и е избягала извън границите на щата, в който могат да я призоват да даде показания. Това бяха само предположения. Но тази сутрин нещата изглеждат малко по-иначе.
Той стана, отиде до прозореца и дръпна щорите, така че слънцето да не пада пряко върху бюрото му. Остана там, като пушеше и гледаше навън, после се върна и седна отново зад бюрото си.
— Тази сутрин — бавно продължи той с намръщен и замислен вид — говорих с колегите си от Вашингтон и разбрах, че тя е работила като доверена секретарка на богат и влиятелен човек — името му не ми беше съобщено — и че е изчезнала с някакви важни разобличителни документи от собствения му архив. Документи, които могат да го провалят, ако бъдат публикувани. Не ми бяха съобщени подробности. Може би е укривал доходите си от данъчните власти. Какво ли не правят хората днес!
— И тя е взела тези документи, за да го шантажира, така ли?
Ъмни кимна.
— Това се подразбира. Иначе нямат никаква стойност за нея. Когато клиентът на моите колеги — нека го наречем господин А — разбрал, че е избягала, тя вече била в друг щат. Тогава той прегледал архива си и открил, че някои документи липсват. Но не му се искало да се обажда в полицията. Предполага, че тя ще отиде някъде далеч, където да е в безопасност, и тогава ще започне да преговаря с него, за да му върне документите срещу тлъстичък откуп. Той иска да я издири, без тя да се усети, и да я притисне до стената, и то непременно преди да се е обърнала към някой безскрупулен адвокат, каквито за съжаление ги има много, и преди тоя безскрупулен адвокат да я е подучил как да избегне закона. Сега пък вие казвате, че някой я шантажирал. За какво по-точно?