— Дали пък довечера няма случайно да завали? Май щяхме да обсъждаме нещо на чаша кафе в някоя дъждовна вечер. Ако не си прекалено заета.
Тя ме изгледа спокойно, с хитро пламъче в очите.
— Къде?
— От теб зависи.
— Да намина към вас?
— Ще бъде страшно мило от твоя страна. Тоя кадилак може и да ме издигне в очите на кредиторите ми.
— Нямах точно това предвид.
— И аз.
— Към шест и половина, да речем.
— Разчитам на теб.
Погледите ни се сляха. Побързах да изляза.
XII
В шест и половина кадилакът й избръмча и спря пред къщи, а аз бях на вратата, когато тя се изкачи по стълбището. Беше без шапка. Носеше палто в телесен цвят, вдигнатата му яка опираше в платиненорусите й коси. Застана посред хола и небрежно се огледа. После съблече палтото си с изящно движение, хвърли го на канапето и седна.
— Не вярвах, че наистина ще дойдеш — рекох аз.
— Сигурно. Ти си от стеснителните. По дяволите! Знаеше отлично, че ще дойда. Уиски със сода, ахо случайно ти се намира.
— Намира ми се.
Донесох чашите и седнах до нея, но не достатъчно близо, че да си помисли нещо. Вдигнахме чашите и отпихме.
— Искаш ли да вечеряме в „Романоф“?
— А после?
— Ти къде живееш?
— В западен Лос Анжелос. На една тиха уличка. Къщата е лично моя. Но аз те попитах за после, забрави ли?
— Това ще зависи от теб естествено.
— Аз те мислех за мъж и половина! Нима искаш да кажеш, че няма да се наложи да си плащам в натура?
— За тая шегичка трябва да те зашлевя през устата.
Тя се разсмя и ме погледна над ръба на чашата си.
— Все едно, че си ме зашлевил. Май нещо не се разбрахме. „Романоф“ може и да почака, не мислиш, ли?
— Можем първо да идем в западен Лос Анжелос.
— А защо не тук.
— Предполагам, че тона ще те накара да ме за режеш. Веднъж сънувах тук един сън, преди година и половина. Понякога той все още витае из стаята. Бих искал да си остане тук.
Тя скочи па крака и грабна палтото си. Успях да й помогна да го облече.
— Съжалявам. Трябваше да ти кажа от самото начало.
Тя се врътна към мен и лицето й почти докосна моето, но аз не помръднах.
— Съжаляваш, че си сънувал такъв сън и си запазил спомена за него? И аз съм сънувала, но спомените са мъртви. Нямах достатъчна смелост да ги оставя да живеят.
— Не е толкова просто. Имаше една жена. Тя беше богата. Реши, че иска да се омъжи за мен. Но нищо нямаше да се получи. Сигурно никога вече няма да я видя. Но не мога и да забравя.
— Да вървим — тихо рече тя. — И да оставим спомените да витаят тук. Да можех и аз да имам такова нещо в живота си, което си заслужава да се помни!
На излизане не я докоснах. Шофираше прекрасно. Когато една жена е добър шофьор, тя е много близо до съвършенството.
XIII
Къщата беше на една лъкатушна тиха уличка между Сан Винсенте и Сънсет Булевард. До нея водеше дълга алея, имаше заден вход и малка вътрешна градинка отпред. Тя отключи вратата, запали лампите навсякъде и изчезна, без да каже дума. Мебелите в хола бяха разностилни, но приятни и беше уютно. Стоях прав и чаках, докато тя се върна с две високи чаши. Беше си свалила палтото.
— Сигурно си била омъжена някога — казах.
— Не потръгна. От брака ми остана тази къща и малко пари, но не съм се стремила към това. Той беше добър човек, само че не бяхме един за друг. Умря — при самолетна катастрофа, беше военен летец. Много често се случва. Знам едно градче близо до Сан Диего, пълно е момичета, което са били съпруги на загинали при катастрофи военни летци.
Отпих една глътка и оставих чашата си.
Взех нейната чаша и я сложих до моята.
— Спомняш ли си, че вчера сутринта ми каза да престана да се пуля в краката ти?
— Имаше нещо такова.
— Само се опитай пак да ми попречиш!
Прегърнах я и тя се сгуши в мен, без да каже дума. Взех я на ръце и не знам как намерих спалнята. Оставих я на леглото. Бавно вдигнах полата над красивите й дълги крака, обути в найлонови чорапи, докато се откриха белите бедра. Изведнъж тя протегна ръце и притегли главата ми към гърдите си.
— Звяр такъв! Не може ли да поугасим тия лампи?
Отидох до вратата и изгасих лампата. Остана само меката светлина от коридора, Когато се обърнах, тя бе до леглото, гола като Афродита, току-що родена от пяната на Егейско море. Стоеше гордо изправена, без свян и без следа от похотливост.
— По дяволите! Навремето човек поне можеше бавно да съблече една жена. А сега тя вече е в леглото, преди да си откопчал горното копче на ризата си.
— Тогава си откопчавай проклетото копче!
Отметна завивките и легна на леглото безсрамно гола. Красива гола жена, която не се срамува от голотата си.