— Как можеш да си позволиш такава скъпа кола? Ти не печелиш чак толкова много, нали?
Днес всички коли са скъпи, дори и най-евтините. Затова по-добре човек да си вземе кола, която ще е в движение. Някой бе писал, че едно ченге трябва да има простичка кола в тъмен цвят, да не бие на очи. Но тоя приятел сигурно никога не е бил в Лос Анжелос. За да биеш на очи в Лос Анжелос, трябва да караш мерцедес в розов цвят с веранда за слънчеви бани отгоре и три красавици по бански костюми на нея.
Тя се изкикоти.
— Освен това — продължих аз в същия дух — Така си правя добра реклама. Може би си мечтая да отида в Рио. А там бих могъл да взема за нея повече пари, отколкото съм платил. Сигурно няма да ми излезе скъпо да я превозя с кораб дотам.
Тя въздъхна.
— О, престани да се заяждаш. Днес не съм в настроение.
— Приятелят ти не се ли е мяркал насам? Тя застина на мястото си.
— Лари ли?
— И други ли имаш?
— Е, може да намекваш за Кларк Брандън, макар че аз почти не го познавам. Снощи Лари попрекали с пиенето. Не… не съм го виждала. Навярно спи и изтрезнява.
— И не отговаря на телефона.
Пътят се разклоняваше. Една бяла линия завираше наляво. Продължих напред просто така, без някаква особена причина. Минахме покрай няколко стари къщи в испански стил, построени високо па склона, и покрай няколко много модерни къщи, построени надолу по склона от другата страна. После пътят нравеше широк завой надясно. Тук настилката изглеждаше нова. Следваше разширение за обратен завой и — край. Наблизо имаше две къщи една срещу друга. Виждаха се цели остъклени стени, а прозорците към океана бяха със зелени стъкла. Гледката бе наистина велико лепна. Наслаждавах й се цели три секунди. Спрях колата съвсем в края на платното, угасих двигателя и се облегнах назад. Намирахме се на около триста метра височина и целият град се разстилаше пред нас като снимка, направена отвисоко под ъгъл четиридесет и пет градуса.
— Може да му е зле — казах. — А може и да е излязъл. Може дори да е мъртъв.
— Нали ти казах… — Тя се разтрепера. Взех фаса от ръката й и го угасих в пепелника. Вдигнах стъклата, обвих с ръка раменете й и притиснах главата й върху рамото си. Тя се бе отпуснала и не се съпротивляваше, но все още трепереше.
— Приятно ми е с теб — каза тя, — но нека не избързваме.
— В жабката има половинка уиски. Искаш ли една глътка?
— Искам.
Извадих бутилката и развих с една ръка и със зъби металната лентичка около гърлото. Стиснах я между коленете си и отвинтих капачката. Поднесох я към устните й. Тя отпи малко и потръпна. Затворих бутилката и я оставих.
— Не обичам да пия направо от бутилката.
— Вярно, не е изискано. Аз не се’ старая да те прелъстя, Бети. Безпокоя се за теб. Мога ли да ти помогна с нещо?
Тя помълча. После каза с твърд глас:
— Като например? Можеш да си вземеш чековете. Те са си твои. Аз ти ги дадох.
— Никой няма да ти даде пет бона просто така. Няма логика. Ето защо се върнах тук от Лос Анжелос. Отидох си днес рано сутринта. Никоя жена не се е разнежвала пред такъв тип като мен и не е разправяла, че има половин милион долара, нито пък ми е предлагала току-така да заминем за Рио и да заживеем в луксозен дом с всякакви удобства. Никоя жена — нито на пияна, нито на трезва глава — не прави това само защото е сънувала, че на балкона й лежи мъртвец, та ако може аз да побързам да го изхвърля в океана. Ти какво точно очакваше от мен, когато дойдох? Да ти държа ръчичката, докато сънуваш ли?
Тя се отдръпна и се сви в ъгъла.
— Е, добре, аз непрекъснато лъжа. Не мога да живея, без да лъжа.
Погледнах в огледалото за обратно виждане. Някаква малка тъмна кола бе спряла на пътя зад нас. Не виждах дали в нея има човек, или каквото и да било друго. После сви рязко към банкета, даде на заден ход и замина натам, откъдето бе дошла. Явно някой бе объркал пътя и бе разбрал, че е затворен.
— Докато съм се изкачвал по това проклето аварийно стълбище — продължих аз, — ти си нагълтала хапчетата, а после се правеше, че страшно много ти се спи и след малко наистина заспа — поне така си мисля. Дотук добре. Аз излязох на балкона. И какво да видя — нито труп, нито кръв. Лко беше там, може би щях да го прехвърля през парапета. Трудна работа, но не и невъзможна, ако човек успее да го повдигне. Ала и шест специално обучени слона не биха могли да го запратят достатъчно надалеч, та да падне в океана. Само до оградата има повече от десет метра, трябваше да го запратя толкова далеч, че да прехвърли оградата. А ако пресметнем, един предмет, тежък колкото човешки труп, трябва да бъде изхвърлен поне на петнайсет метра, за да падне в морето.