— Не ви харесва тая работа, така ли? — попитах.
Той поклати леко глава.
— Поне сте откровен.
— Омръзнало ми е да се преструвам. Изчерпах се. Видяхте ли дясната й ръка?
— Не, защо… — Той погледна към момичето. Тя поклати отрицателно глава, без да отмества поглед от лицето ми.
— Няма халка — рекох. — Вече не я носи. Всичко свърши. Всичко пропадна. Толкова години… О, по дяволите! Следвам я по петите чак от… е, няма значение откъде. А тя дори не ще да говори с мен. Питам се какво ли правя тук. Вече ставам за смях. — Обърнах се рязко и си издухах носа. Бях приковал вниманието им. — По-добре да ида другаде — казах и понечих да си тръгна.
— Значи вие искате да се сдобрите, а тя не ще — тихо рече момичето.
— Точно така.
— Съчувствувам ви — каза младежът. — Но нали разбирате, мистър Марлоу. В хотелите трябва да сме внимателни. Подобни случаи могат да доведат до какво ли не, дори до убийство.
— Убийство ли!? — погледнах го аз с безкрайно удивление. Боже мой, що за хора са тия, дето ще стигнат до убийство?
Той опря ръце на гишето.
— Какво всъщност искате, мистър Марлоу?
— Искам да съм близо до нея — в случай че й потрябвам. Няма да я заговарям. Дори няма да почукам на вратата й. Но тя ще знае, че съм тук, ще знае и защо. Аз ще чакам. Цял живот ще чакам.
Сега вече момичето ме оцени по достойнство. Направо се престарах да й се докарвам. Пуснах една дълбока въздишка и стрелях право в целта:
— И хич не ми харесва тоя тип, дето я доведе тук.
— Никой не я е довеждал, само шофьорът на таксито — рече администраторът. Но той много добре знаеше за какво намеквам.
Момичето леко се усмихна.
— Не става дума за това, Джак — рече тя, — а за резервацията.
— Представи си, и аз се сетих, Лусил. Не съм толкова тъп.
Иведнъж той извади някакъв картон и го сложи пред мен. Беше адресна карта. В единия ъгъл по диагонал беше написано името Лари Мичъл. Съответните графи бяха попълнени със съвсем друг почерк: (мис) Бети Мейфийлд, Уест Чатам, Ню Йорк. А в горния ляв ъгъл със същия почерк, с който бе написано името Лари Мичъл, бяха отбелязани дата, час, цена и някакъв номер.
— Много сте любезен — казах. — Значи пак е приела моминското си име. Не че това е незаконно, разбира се.
— Всяко име е законно, стига да не се използува за измама. Имате ли нещо против да ви дам стая до нейната?
Отворих широко очи. Може би в тях дори проблясна нещичко. Никога не бях се старал да изразя толкова много с погледа си.
— Вижте какво — рекох. — Това е страшно мило от ваша страна. Ама недейте. Аз няма да ви създам никакви неприятности, но не е сигурно. Ако ви докарам някоя беля, вие ще отговаряте.
— Добре де — рече той. — Все някой ден трябва да се, науча на нещо. По вие ми изглеждате порядъчен. Само да не се разприказвате.
Отви капачката на химикалката си и ми я подаде. Написах моето си име и някакъв адрес на Източна шестдесет и първа улица в Ню Йорк Сити.
Джак погледна формуляра.
— Това е близо до Сентрал Парк, нали? — попита тон без особен интерес.
— На около три преки — казах. — Между Лексингтън и Трето Авеню.
Той кимна. Знаеше къде се намира. Трябваше да внимавам. После посегна за ключа.
— Бих искал да си оставя багажа тук — рекох, — да ида да хапна нещо и да се опитам да взема кола под наем. Ще наредите ли да го пренесат в стаята ми?
Разбира се. Нямало да му струва нищо. Изведе ме навън и посочи в дъното на алеята, оградена с млади дръвчета. Виличките бяха дървени, боядисани в бяло и със зелени покриви. Отпред имаха тераски с парапети. Показа ми зад дърветата моята вила. Благодарих му. Той понечи да влезе, но аз го спрях.
— Искам да ви кажа нещо. Ако разбере, тя ще вземе да си тръгне.
Той се усмихна.
— Естествено. И нищо не може да се направи, мистър Марлоу. Много от гостите ни остават само за един-два дни, освен ако не е през лятото. По това време на годината при нас никак не е претъпкано.
Той влезе в бунгалото и чух как момичето му каза:
— Тоя е симпатяга, Джак, но не трябваше да му се връзваш.
Чух също и какво й отговори той:
— Противен ми е опя тип Мичъл, нищо че е приятел на шефа.
IV
Стаята беше поносима. Вътре имаше неизменната корава като камък кушетка, твърди столове, малко бюро до отсрещната стена, ниша с вграден гардероб, баня с голяма вана и неонова лампа до огледалото над умивалника. Имаше и кухничка с хладилник и бяла електрическа печка с три котлона. В един шкаф на стената над кухненската мивка бяха оставени достатъчно съдове и прибори. Извадих няколко кубчета лед и си налях малко от бутилката, която носех в куфара, отпих глътка, седнах на един стол и се ослушах, като оставих прозорците затворени и щорите спуснати. Отначало не чувах нищо от съседната стая, после в тоалетната зашуртя вода. Обектът си беше на мястото. Допих си питието, изпуших една цигара и заразглеждах електрическата печка, вградена в междинната стена. Състоеше се от два продълговати нагревателя в матирани стъклени тръби, поставени в метална кутия. От нея едва ли ставаше горещо, но в гардероба бе прибран калорифер, който можеше добре да затопли стаята. Свалих хромираната предпазна решетка и отвих нагревателите. Извадих от куфара си една лекарска слушалка, долепих я до металната плоча и заслушах. Ако на стената оттатък имаше също такава печка, а това беше почти сигурно, то двете стаи бяха отделени само с един метален лист и някакъв изолационен материал, който едва ли е бил разхищаван при строителството. След няколко минути долових шум от въртене на телефонната шайба. Чуваше се отлично. Женски глас каза: