Той спря внезапно, забелязал появата на Пери Мейсън. Кент обяви:
— Искам да ви представя Пери Мейсън, адвокатът. Моята племенница, мис Една Хамър, и Джери Харис. С мис Уорингтън вече се познавате. Да се надяваме, че Джери е готов с един от прословутите си K-D-D-O коктейли.
Една Хамър стана и подаде ръка на Пери Мейсън.
— Толкова много съм чувала за вас. Истинско удоволствие е да се запозная с вас. Вуйчо ми казанче ще се обърне към вас, и аз очаквах с нетърпение възможността да ви срещна.
— Ако знаех, че вуйчо ви има такава очарователна племенница, щях много по-рано да настоявам да посетим домашния ви бар.
— Много добре казано — възкликна Харис, — и точно затова ще ви посветя фамозния Харисов K-D-D-O коктейл.
— А какво точно означава това наименование? Този път отговори Хелън Уорингтън.
— Това са началните букви от израза „глътни-го-и-повтори“.
Кент отиде до бара и почука по махагона му, сякаш призоваваше към (ред директорско съвещание.
— Мили мои, намирам се в сериозно положение. Нека преустановим за миг шегите. Нужна ми е вашата помощ.
Веднага смехът застина по лицата на всички.
— Ще се женя тази нощ, или по-точно рано сутринта.
Харис понечи да аплодира, но уловил изражението, изписано по лицето на Кент, отпусна ръце.
— Е, какво, нямам тайни от когото и да било, присъствуващ в тази стая. Всички сте мои приятели. Зная, че мога да разчитам на вас. Ще поставя картите на масата. На мистър Мейсън е необходима помощта на някого от вас. Наложително е някой да замине веднага за Санта Барбара.
— Сложете ме в сметката — вдигна ръка Харис — доброволец номер едно.
Кент му кимна с благодарност и продължи.
— Ето какво е положението. Дорис, която е известна на всички ви и чийто характер познавате без нуждата от коментар от моя страна, планира да започне ново дело, посредством което да възпрепятствува встъпването ми в нов брак. Междувременно, тъй като е сменила адвоката си, делото ще се забави за малко. Ако мистър Мейсън успее да получи рано утре сутринта окончателното решение на съда за развода ни, Люсил и аз можем да отлетим до Юма, Аризона, и да сключим брак.
— Мистър Мейсън, — скочи Харис, — ако ви е необходим някой, за да ви откара в Санта Барбара, пред вратата имам паркиран ролс ройс, който ще вземе разстоянието за по-малко от два часа. Правил съм го и по-преди.
— Не е необходимо да ходя аз. Мое доверено лице е вече там. Необходим ми е сръчен стенограф, когото да изпратя за изготвяне на съответните документи. Трябва ми също някой, който познава Дорис, за да държи под наблюдение квартирата й и да ме осведомява кога влиза и излиза. За утринта ще уредя детективи да поемат работата. Човекът само да им я посочи, а по-нататък те ще се заемат с всичко.
— Аз я познавам — откликна Харис. — Една ме запозна с нея преди месец. Хайде с мен, Една. Ще бъде весело.
Една се поколеба и хвърли поглед към Хелън, а Кент, разбрал този поглед, се обърна към тях.
— Вървете и двете, момичета. Не ще се нуждая от мис Уорингтън. Там тя ще бъде полезна като опитна професионална стенографка.
— Тогава всичко е уредено — кимна доволен Мейсън.
После отиде до телефона, набра номера на кантората си и нареди на Дела Стрийт:
— Приготви документа за окончателното решение по развода на Питър Кент. Предварителното решение е издадено в Санта Барбара преди една година, на тринадесети. Остави свободно място за номера и страницата на съдебния протокол, които ще нанесем, като ги вземем. Предварителното решение е влязло в сила от същата дата, когато е издадено.
— Приготвила съм вече всичко това — отговори тя спокойно. — Очаква се само подписът на съдията.
— Отново си чела мислите ми, а?
— Изненадвате ли се? Ще дойдете ли за книжата или да ви ги донеса?
— Къде е Пол Дрейк? При теб ли е?
— Не, излезе. Цялата вечер не се е връщал.
— Да не е открил нещо ново?
— Не мисля така.
— Вземи такси и ела.
Щом Мейсън приключи разговора, Хелън Уорингтън се свърза с летището. По средата на разговора тя се обърна към Кент.
— Намерих пилот, който може да подготви малък чартър, но не иска да тръгне преди зазоряване. Ако поемете при изгрев слънце, в 7:30 ще сте в Юма.
Кент погледна към Мейсън и той му кимна утвърдително.
— Добре — нареди той на секретарката си, — наеми самолета.
Внезапно Кент се разтресе. Ръцете, краката и лицето му бяха обхванати от гърч. Обърна се гърбом, сякаш се стремеше да скрие бедата си. Хелън Уорингтън произнесе с хладен делови тон:
— Много добре. Пригответе машината за тръгване призори.
Вратата се отвори и слугата съобщи: