— Не ме плашете, иначе ще доведа до шок вашия приятел, доктора, като остана цяла нощ в спалнята ви.
Мейсън се засмя и я последва обратно по стълбището. Когато стигнаха пред стаята му, той натисна дръжката и се усмихна.
— Джим ме е изпреварил. Заключил е след нас.
— Вероятно — изкиска се тя тихо — той се бои и аз да не тръгна заспала.
Мейсън почука леко и след миг подът заскърца под тежестта на едрото тяло, крачещо по чехли. После бравата щракна и вратата започна да се отваря.
Една избута Мейсън настрана, издаде напред глава и приглушено извика:
— Б-уу-у!
Секунда по-късно пружините на Келтъновото легло изтрещяха. Мейсън последва Една в стаята. Тя се приближи до доктора.
— Да не би и вие да ходите насън, д-р Келтън?
— Не — помъчи се да се ухили той, — но хъркам адски, ако това ви интересува.
— О, чудесно! Мисля си какъв симпатичен сомнамбул става от вас. Можете да се движите и в мъгла, издавайки тези сигнали.
След това се обърна, плъзна пръсти по ръкава на Мейсъновата пижама й произнесе с чувство.
— Толкова съм ви благодарна! С вас е така хубаво!
И изхвръкна през вратата с шумоленето на трепкаща коприна зад себе си.
Джим Келтън отрони тежка въздишка.
— За бога, Пери, заключи тази врата и я дръж заключена. Тази жена вие за плячка.
ГЛАВА VII
Малкият будилник зазвъня с приглушен звук. Мейсън протегна ръка, спря го, скочи от леглото и се облече. Д-р Келтън преустанови хъркането за някакви си секунди, обърна се тежко и веднага след това поднови носовите си каденца. Мейсън угаси светлината, отвори вратата и се озова в коридора. Една Хамър го чакаше на няколко стъпки от стаята, все още облечена в нощница. Аромат на прясно сварено кафе изпълваше въздуха.
— Какво правите тук?
— Промъкнах се да ви кажа, че отключих вуйчо, и да ви помоля да ми откраднете чаша кафе.
— Не можахте ли да позвъните на прислугата да ви го донесе?
— Не. Не смея. Никой не бива да знае, че не съм заминала за Санта Барбара. Вуйчо ще побеснее, ако узнае, че съм го заблудила, а освен това трябва да се съобразявам и с положението на Хелън.
Мейсън кимна.
— Коя е вашата стая?
— В северното крило на партера, предпоследната от края. Отваря се също и към пациото.
— Ще се помъча да направя каквото мога. Вуйчо ви стана ли?
— О, да, преди половин час. Приготвя се. Някъде тропна врата. Една уплашено сподави вик и изчезна. Адвокатът се запъти към стълбите. Питър Кент, свежо избръснат, се появи в коридора и като видя Мейсън, му се усмихна.
— Добро утро, съветнико! Надявам се, спахте добре? Много ме задължавате, като сте станали толкова рано да ни изпратите.
— Винаги ставам рано, щом клиентите ми се женят — засмя се Мейсън. — Само се страхувам, че ще бъда сам. Д-р Келтън е заспал здраво и не ще стане.
Кент погледна часовника си.
— 05:00 часа. Слънцето изгрява около 06:00. На летището трябва да бъдем в 05:45. Това ще рече, че има време за бекон, яйце и препечен хляб, но се налага да побързаме.
Той съпроводи Мейсън по стълбището до голямата дневна, където вече пращеше весел огън в камината и масата бе подредена. Люсил Мейз посрещна Кент с протегнати ръце и искрящи очи.
— Как спа? — запита тя с нежно грижовен тон.
— Вълшебно! — срещна погледа й той. — Съветникът Мейсън вдъхва сигурност. Съжалявам, че не го познавах по-рано.
Мейсън отвърна любезно на усмивката на Люсил Мейз. Седнаха около масата и закусиха набързо. Котато Кент се надигна, Мейсън си наля втора чаша кафе, сипа захар и каймак и се запъти към вратата, привидно заинтересуван от пациото. Почака, докато стаята се опразни, и бързо се измъкна навън. Една го очакваше, открехнала леко вратата. Той й подаде чашата и прошепна:
— Не ми казахте как го предпочитате, с каймак или захар, така че сложих както ми попадна.
— Няма значение. Нали е горещо кафе. Боже мой, така се вълнувам!
— Горе главата. Скоро всичко ще свърши. Новини ще имаме около 10:00, а може би и по-рано.
Тя взе кафето, поблагодари му с усмивка и затвори, вратата. Мейсън се завърна в дневната. Слугата тъкмо разтребваше масата.
— Вашата чаша и чинийка, сър? Мейсън сви рамене.
— Забутал съм ги някъде и, не помня къде. Разглеждах картините в коридора, а после обиколих и из пациото. Без съмнение ще се намерят.
— Разбирам, сър.
— Как се казвате?
— Артър — Артър Коултър, сър.
— Служите като шофьор и същевременно като главен прислужник?
— Да, сър.
— Каква е колата на мистър Кент?
— Закрит пакард и форд с отварящ се покрив. Трябва да изкарам пакарда. Струва ми се мистър Кент спомена, че вие ще карате?