— Точно така. По-добре пригответе колата, Артър.
Шофьорът изчезна безшумно с маниера на добре трениран прислужник. В следния миг на прага се появи Кент с куфар и пардесю в ръка.
— Добре е да си вземете палтото, мистър Мейсън.
— Отивам — и той се отправи към хола, от където взе палтото и шапката си. Като се върна, Люсил Мейз се присъедини към тях. Кент отвори вратата. Чу се шум на работещ мотор. След малко светлините на фаровете се плъзнаха по завоя и блестящ пакард спря гладко пред тях. Артър скочи от колата, отвори вратите пред тях и подреди багажа. Мейсън се настани зад волана.
— Би трябвало да има още един-двама души — засмя се той. — Чувствувам се като самотен вестител на меден месец.
— Вие сте Купидон — отговори Кент.
— Това е нова роля за мен, но ще се потрудя да преживявам и от нея.
После включи скоростния лост, умело отпусна амбреажа и когато колата се понесе плавно, обърна се към Кент.
— Нека уточним сега всичко, та да няма грешка. Кент изпъна една от сгъваемите седалки, седна на нея и се наведе напред така, че главата му се оказа на сантиметър от лицето на Мейсън.
— Ще отида направо в съда на Юма, така ли? Мейсън кимна, насочи за кратко време вниманието си в смяната на скоростите и после отговори, без да снема поглед от пътя пред колата.
— Да. Намерете телефониста, ако имат вътрешна централа, ако не — този, който отговаря на служебния телефон. Кажете му, че очаквате важен разговор и да ви свърже незабавно, когато ви потърсят. Ще ви телефонирам веднага щом получа окончателното решение. След това се установете в хотел Уинслоу в Юма и чакайте. Ако не ви се обадя отново до 18:00, може да поемете за медения си месец, но не забравяйте да ме уведомите къде мога да ви търся.
— Ще започнете ли дело срещу Мадъкс?
— Ще го оправя аз този разбойник, но, струва ми се, делото трябва да се заведе в Чикаго. Налага се да уточня този въпрос.
— Дайте му да разбере, че няма място за компромиси.
— Оставете го на мен — стисна мрачно зъби Мейсън и натисна педала на газта почти до дъното.
ГЛАВА VIII
Пери Мейсън почука леко по вратата на Една Хамър. Тя я открехна и възкликна зарадвана.
— О, вие ли сте? Как оставихте младоженците?
— Твърде много в облаците — усмихна се той — и се надявам, че заради това не ще ме оставите да стърча пред стаята ви.
— Влезте, моля, и ми разкажете всичко. Не забравяйте, че съм жена и че за нашия пол женитбата значи твърде много, ето защо не пропускайте нито една подробност.
Мейсън се настани в креслото и се засмя.
— Пристигнахме на летището. Пилот с люшкаща се на ръката му каска дойде и се представи. Малкият чартър бе готов, моторът работеше равно. Вуйчо ви и мис Мейз се настаниха. Разменихме си по няколко остроумия и накрая мис Мейз ми изпрати въздушна целувка. Пилотът зае мястото си, откара машината до пистата, провери мотора, нагласи се срещу вятъра и се вдигна. Слънцето току-що изгряваше. Хълмовете отвъд Бърбанк бяха облени в синьо и… О, да, едва не забравих. Метеорологичният бюлетин предрича ясна видимост, лек попътен вятър, неограничен таван и отлични условия за летене до Юма.
— О, вие прозаични адвокати!
— А какво правихте вие?
— Чисто и просто умирах от глад. Веднага щом заминахте, телефонирах за такси, което да ме чака на ъгъла. Измъкнах се през задната врата, отскочих до Холивуд и закусих. После се прибрах шумно и заявих, че съм взела автобуса от Санта Барбара и съм много изгладняла. Разпоредих се за закуската и тя ще бъде сервирана всеки момент.
— Прислужникът се чудеше какво е станало с моята чаша за кафе.
— Тук е. Ще я изнеса и ще я поставя върху една от масичките на пациото. Добре ще е да го сторя още сега.
Една взе чашата и чинийката.
— Боже мой! Чувствувам се като престъпница. При контакт с всички ли адвокати се поражда това чувство за виновност у хората?
— Страхувам се, че това чувство се поражда от възможностите ви да влияете на вуйчо си с внушение… да, ако се съди по начина, по който вашите звезди накараха вуйчо ви да се консултира с адвокат, чието име се състои от пет букви, имащи общо с камък или ищо друго от този вид.
Не зная — усмихна му се чаровно тя — какво бих правила без своята астрология. И най-комичното е претенцията на вуйчо, че не вярва в тези глупости, както се изразява той.
— А вие вярвате ли?
— Защо не? Адвокатът сви рамене.
Излязоха на пациото. Слънцето тъкмо започваше да го изпълва с топли лъчи. Една седна на един от сгъваемите столове, постави чашата и чинийката върху масичката пред себе си, огледа ги критично и заключи.