— Не ви разбрах веднага. Искахте да надникнем в стаята на вуйчо?
— Може и това да сторим.
— Не мога да проумея. Не предполагате ли, че е възможно… че…
Гласът й постепенно замря. Мейсън попита:
— Преди да заключите снощи чекмеджето, погледнахте ли вътре?
— Неее. Не погледнах, но ножът трябва да е бил там.
Затича се по стълбите пред адвоката, но когато доближи вратата на вуйчовата си стая, отдръпна се като ужилена.
— Страх ме е някак. Какво ли бихме открили вътре?
— Дали стаята вече е оправяна?
— Не. Камериерката не ще почне да подрежда леглата преди 9 часа.
Последван от Една, Мейсън влезе. Като се озърташе, той забеляза:
— Всичко изглежда в изправност. Не се виждат трупове, пъхнати под леглата или потулени из кюшетата.
— Моля, опитвате се да повдигнете духа ми, мистър Мейсън. Зная, налага се да възвърна хладнокръвието си. Ножът е само под възглавницата, ако изобщо е някъде. Там беше я вчера сутринта. Погледнете вие, аз не смея.
Мейсън доближи леглото и повдигна възглавницата.
Под нея лежеше дълъг, с черна дръжка готварски нож. Острието му бе покрито с червеникави зловещи петна.
ГЛАВА IX
Мейсън бързо отпусна възглавницата, отскочи назад и покри с длан устата на Една Хамър.
— Млъкнете! — промълви той, заглушавайки с ръка вика, който бе готов в следния миг да огласи къщата. — Вразумете се! Нека разберем пред какво сме изправени, преди да алармираме.
— Но ножът! — сподавено изпъшка тя, когато устата и бе освободена. — Та той е цял в к-кръв! Можете да видите к-к-акво се е с-с-лучило! О, така съм и-з-з-плашена!
— Забравете всичко! Да се изпада в истерия не помага. Нека разберем къде сме. Хайде!
Той изскочи в коридора, достигна вратата на стаята си и като я намери заключена, похлопа. Веднага се чуха тежки стъпки, щракване на бравата и Келтън, покрил лицето си с гъста пяна и с четка в ръка, отвори.
— Буден съм вече, ако затова сте дошли. Миризмата на печен бекон нахлува през прозореца и…
— Не е това, за което те дирим — прекъсна го Мейсън. — Измий пяната от лицето си и ела с нас. Не се обличай; тръгвай просто както си.
Д-р Келтън за момент се втренчи в лицето на Мейсън, после отиде до мивката, изми пяната и като се изтриваше все още с кърпата, придружи ги до стаята на Кент. Адвокатът повдигна възглавницата Келтън се наведе напред и, впил поглед в кървавото острие, така красноречиво в безмълвното си обвинение, подсвирна тихо.
— Сигурно е Мадъкс — гласът на Една трепереше истерично. — Знаете какво изпитваше вуйчо към него. Снощи си е легнал под впечатление на разпрата… О, бързо! Да идем в спалнята му веднага. Може би не е мъртъв, само наранен. Ако вуйчо в тъмното… може би той… — Тя млъкна и жадно пое въздух. Мейсън кимна и се насочи към вратата.
— Водете ни!
Една го поведе по коридора и надолу по стълбището, а после през друг коридор в противоположното крило на сградата. Спря пред една врата, повдигна ръка да почука, но се отдръпна.
— Ах, не. Забравих, че Мадъкс смени стаята си с вуйчо Фил. Мадъкс трябва да е ей там.
— Кой е вуйчо Фил? — запита докторът.
— Филип Рийз, доведеният брат на вуйчо Пит. Той е малко особен. Мислеше, че в стаята му става течение и снощи помолил Мадъкс да разменят стаите.
Отидоха до друга стая. Една почука леко, но като не получи отговор, погледна въпросително и бавно посегна към дръжката на вратата.
— Почакайте малко. Може да е по-добре — каза Мейсън и като я избута леко настрана, открехна вратата.
Стаята беше от северната страна на коридора. Френски прозорци водеха към циментирана тераса, издигната около половин метър над нивото на пациото. Пердетата закриваха така стъклата, че утринната, светлина едва се процеждаше през тях и разкриваше неясно неподвижен обект върху леглото.
Мейсън пристъпи внимателно напред, като предупреди през рамо доктора.
— Бъди внимателен да не докосваш нищо.
Една Хамър направя една-две колебливи стъпки-, после бързо се хвърля напред и увисна върху ръката на Мейсън. Той се наведе над леглото. Изведнъж фигурата под него се раздвижи. Мейсън отскочи назад. Франк Мадъкс се изправи в леглото и втренчи учуден поглед в групата Като преодоля изненадата, той даде израз на възмущението си.
— Какво, по дяволите, означава всичко това?
— Дойдохме да ви повикаме за закуска — отговори Мейсън.
— Белята си търсите вие, като нахълтвате така в стаята ми. Какво, дявол да го вземе, се опитвате да направите? Ако сте ровили из частните ми книжа, ще поискам да вя арестуват. Би трябвало да зная, че Кент е в състояние да прибегне до непочтени методи. Застава в позата на великодушие и човеколюбив, но това е само прикритие. Разчоплете го малко по-дълбоко и ще откриете какъв проклет подлец е той.