— Как така?
— Не зная. Хитра и умна е. Преследва богата издръжка.
— Явно не я обичате.
— Мразя я! Мразя земята, по която стъпва!
— От къде знаете, че ламти за издръжка?
— Нейното минало го доказва. По-преди е била омъжена за някой си Съли и го изцедила като лимон. Когато достигнал до състояние да не може да плаща издръжка и финансовите му работи затънали, заплашила го със затвор. Това алармирало кредиторите му. Банката си потърсила дълговете.
— Искате да кажете, че умишлено е заклала гъската, която й снасяла златни яйца?
— Не го е сторила умишлено. Сигурно знаете какви са някои жени. Считат за престъпление мъжът да престане да ги обича и мислят, че законът трябва да го накаже за това.
— Какво стана след разоряването на Съли?
— Самоубил се, а тя се омъжи за вуйчо Питър и му откри дело за развод.
— Издръжка?
— Хиляда и петстотин долара месечно.
— Вуйчо ви е богат?
— Да.
— Колко време живяха заедно?
— По-малко от година.
— И съдът й гарантира хиляда и петстотин месечно?
— Да. Тя, знаете ли, умее да се оправя. Успява да внуши нежно състрадание, а после за съдията е леко да бъде великодушен с парите на съпруга.
— Как се казва тя?
— Дорис.
— Действително ли вуйчо ви се е опитал да я убие?
— Положително не. Наблюдавала го по време на сомнамбулен транс как отишъл до шкафа и взел готварския нож. Тя изтичала до спалнята, заключила се и телефонирала на полицията. Пристигналите полицаи заварили вуйчо Питър по нощница пред спалнята да раздрусва дръжката на вратата с големия кухненски нож в ръка.
Мейсън избарабани лекичко с пръсти по ръба на бюрото и каза замислен:
— Така. Ако някога се стигне до разглеждане на обстоятелства, ще излезе, че вуйчо ви е правил опит да убие жена си, че тя се е заключила и повикала полицията и че той е претендирал, че всичко това е вършил спящ, но съдът няма да му повярва.
Една Хамър издаде брадичката си напред и тонът й стана предизвикателен.
— Е, какво от това?
— Нищо, но какво стана след този сомнамбулен епизод?
Лекарят посъветва вуйчо да промени изцяло обстановката. Той предаде работата в ръцете на партньора си и дойде тук, в Калифорния, където е било винаги постоянното му местожителство.
— И продължаваше нощните си разходки насън?
— Да. Бях разтревожена за него и го държах под наблюдение, особено при лунни нощи. Знаете, сомнамбулизмът е свързан с тях и се проявява активно специално при пълнолуние.
— Чела ли сте нещо по този въпрос?
— Да.
— Какво?
— Книга от д-р Саджър, озаглавена „Сомнамбулизъм и лунатизъм“. Той е германец. Четох я в превод.
— Кога?
— Имам книгата, чета я често.
— Предполагам вуйчо ви не знае, че отново ходи насън?
— Точно така, но знаете ли, снощи заключих вратата му и все пак той излязъл някак си. Когато на сутринта се промъкнах крадешком в стаята му, за да се убедя, че всичко е наред, видях под възглавницата да стърчи дръжка на нож. Грабнах го и не му казах нищо.
— Беше ли отворена вратата, когато влязохте?
— Да. Защо? Не бях помислила върху това по-рано, но трябва да е била отворена, защото влязох направо. По това време той беше в банята.
— По-нататък?
— Вуйчо ще ви посети всеки момент.
— Вие ли нагласихте това?
— Да. Отначало бях намислила да ви помоля да го поставите под лечение, без той да знае, но после… Днес по обяд нагласих нещата така, че да се обърне към вас за консултация. Знаете, иска да се жени отново и…
— Отново да се жени?!
— Да, за медицинска сестра на име Люсил Мейз. Харесва ми много. Тя разбира добре нервозните натури.
— На колко години е?
— Тридесет и четири или пет.
— Как познахте, че тя не е друг ловец на месечни издръжки?
— Понеже не е съгласна да се омъжи за вуйчо, докато не подпише документ, по силата на който се отказва от всякакви издръжки, разноски по адвокати при евентуално дело, а така и от правата си да наследи имуществото му. Заявява, че ако той иска да направи завещание, чрез което да й остави нещо и да й определи известна сума, каквато той желае, ще ги приеме. Това е всичко.
— Но този договор — каза бавно Мейсън — както широко е замислен, може да се окаже противоречив на общоприетите норми за бракосъчетанието. Ето защо преди брака е по-добре да се договорят само относно условията за женитба, а след това да се договорят имуществените отношения. Да се надяваме, че тя не ще промени сегашните си схващания и след церемонията, а?
— Съвсем сигурно. На нея може да се разчита. Не е покварена. Има и малко свои спестени пари, достатъчни, за да се издържа. Счита, че дори ако се случи нещо неприятно помежду им, което да ги раздели, тя не се страхува за своята издръжка, понеже има професия и винаги може да се върне към нея.