— Току-що приключвах с архивата в Санта Барбара. Написах името си, адреса и телефонния номер на гърба на окончателното решение за развод и го попълних като адвокат на Питър Кент.
— Е? — запита Мейсън, когато Дела Стрийт смирено се промъкна през вратата и се настани на секретарската си маса.
— Чиновникът ме повика и ми каза. Че Дорис Съли Кент посредством адвокатската фирма Хийтли и Хийтли от Лос Анжелос е отправила оплакване, като твърди, че съдът е бил измамен във връзка с всичко по отношение на бракоразводното дело. Претендира, че съществувал таен договор между Кент и скрит съдружник; че Кент я накарал да заведе бракоразводното дело; че той е лъгал по отношение на обявеното имущество и че имал необявени приходи от патент за някаква машина; че е бил отчасти собственик в Манифактурна компания Мадъкс от Чикаго; че патентите, контролирани от тази компания, имат стойност на повече от милион долара и че те са имущество, което трябва да бъде обявено. Тя твърди също, че окончателното решение е било още една измама на съда. Попълнила е писмена декларация и молба по §473 от гражданския закон, като заявява, че се отказва от адвокатите си в Санта Барбара и наема фирмата Хийтли и Хийтли; че е била с впечатление, че временното решение е било издадено на петнадесети и заявява така; че не са могли да разберат всичко това до снощи; че са стояли цяла нощ, за да изготвят документи за завеждане на ново дело.
— Кога са попълнили книжата в Санта Барбара, Джексън?
— Молбата за прекратяване на временното решение беше подадена около 9:30. Разчитали са на това, че в никакъв случай окончателното решение не би могло да бъде издадено преди 10:00.
— А писмената декларация и начинанието по §473?
— Тъкмо преди малко. Разбрали са за окончателното решение, когато са пристигнали в съда и по всяка вероятност са изготвили и подписали тези книжа в Санта Барбара. От архивата не бяха телефонирали, докато не бе протестирано окончателното решение.
Мейсън се обърна към Дела Стрийт.
— Изпрати някого до тукашната архива на съда да разбере дали вече не са попълнили молба за обявяване на Питър Кент за невменяем и определяне жена му за настойник.
После се обърна към Джексън.
— А що се отнася до информацията, за която ми спомена по телефона?
— В 3:00 тази сутрин Мадъкс е телефонирал на мисис Кент и й предложил да обединят силите си.
— В 3:00 сутринта! — възкликна Мейсън.
Джексъй кимна утвърдително. Мейсън изсвири тихо с уста.
— Разкажи подробно! Съобщи всичко, каквото знаеш!
— След като получих указанията ви, започнах да наблюдавам къщата.
— Някакви трудности по откриването й?
— Не. Отидох точно на адреса, който ми дадохте. Стоях там до полунощ, но не видях и следа от живот наоколо, с изключение на светлините в долния етаж.
— Искаш да кажеш, че не си видял никого да обикаля наоколо?
— Точно така.
— Какво стана после?
— Около полунощ пристигна Харис. Може би беше малко преди полунощ, не си спомням точния час. Каза ми, че ще поеме наблюдението, така че взех Хелън Уорингтън от колата му и отидохме в един хотел. Харис остана там в колата си. Нощта бе необикновено топла за това време от годината и мисис Кент бе отворила прозорците си. Харис доказа, че е страшно добър детектив. Когато телефонът иззвънял, той отбелязал времето. Било е 3:02. На следващата сутрин сверил часовника си със Западнощатското време. Оказало се, че часовникът му бил минута и пет секунди напред, така че това коригира времето на разговора на 3:00:55. После записал нейните думи.
— Можел е да я чуе?
— Да. Нощта бе тиха и чул гласа й през отворения прозорец на спалнята.
Джексън извади прегънат лист от джоба си и зачете:
— „Телефонът иззвъня три пъти а след това сънен женски глас произнесе: Ало… да, тук е мисис Кент… Да. Мисис Дорис Съли Кент от Санта Барбара… Моля, повторете името… Мадъкс?… Не мога да разбера защо звъните по това време… Защо? Струва ми се, всичко бе уговорено… Вашият адвокат беше уговорил срещата и аз ще бъда там според уговорката… Можете да влезете във връзка с мистър Сам Хийтли от фирмата Хийтли и Хийтли, ако ви е необходима повече информация. Лека нощ!“.
Джексън подаде листа на Мейсън, който погледна многозначително към Пол Дрейк, и каза:
— В 3:01 сутринта, а?
Мейсън забарабани с пръсти по бюрото си, а после внезапно каза:
— Виж какво, Джексън. Когато тази сутрин подадоха своята молба в 9:30, те не знаеха, че окончателното решение за развод е вече издадено, така ли?
— Точно така.
— А след това подадоха молба, писмена декларация и какво ли не по §473, за да възпрепятствуват окончателното решение?
Джексън отново потвърди.