— Следователно някъде между 9:30 тази сутрин и времето, когато са били писани тези документи, за тях е било наложително да влязат в контакт с мисис Кент, за да вземат подписа й. Как така твоят човек, който е на пост, Пол, не е донесъл за това?
Пол Дрейк поклати глава и каза: — Разпоредил съм да бъда осведомен по телефона, ако се случи нещо необикновено. Последният рапорт бе преди около двадесет минути и той гласи, че мисис Кент не е видяна да излиза от къщата.
— Трябва да му се е изплъзнала.
— Ако е успяла, хитра е като дявола. Къщата има голяма вътрешна стена, която огражда задно пацио. Единственият път, по който може да се стигне до този заден двор на къщата, е да се мине покрай лицевата й част и след това наоколо по циментирана пътека, водеща до задния двор и задната врата.
— Затворено задно пацио? — попита Мейсън.
Телефонът зазвъня. Мейсън се обади.
— Ало… за теб е, Пол — и му подаде слушалката. Дрейк послуша малко, а после каза:
— Сигурен ли си? — след което записа нещо в бележника си и продължи. — Добре, стой там. Пращам ти още двама души. Бъдете там, докато онези не се разделят. Ако се разделят, ти последвай Дънкън. Той е едрата птица с рошавите вежди. Единият от другите двама да последва Мадъкс.
Дрейк постави слушалката върху вилката, погледна часовника си и се обърна към Мейсън.
— Благополучно се е измъкнала от къщата и е тук за съвещание с адвоката си. Моите хора са проследили Мадъкс и Дънкън до сградата, където е кантората на Хийтли и Хийтли на петия етаж. Те са влезли там. Моят човек, тъкмо след като ги проследил и се насочил обратно към асансьора, срещнал в коридора една руса кукла, важеща за милиони. Не била съвсем пролетно пиле, но била отлично облечена и знаела как да носи дрехите върху изразените си форми. Когато моят агент слязъл на улицата, попитал партньора си, дали е видял русата красавица. Оказало се, че я видял да пристига с открит зелен пакард, номер 9R8397.
Пери Мейсън блъсна стола си назад и скочи.
— Тъкмо това чакахме. Започвай. Пусни в действие сто души, ако е необходимо. Намери свидетели, видели Дорис Кент, Мадъкс и Дънкън да излизат заедно от адвокатската кантора. Това ще дойде в подкрепа на факта за водения телефонен разговор в 3:00 сутринта, независимо от техните изявления на свидетелската скамейка. Успея ли да докажа наличието на междуградския телефонен разговор в този ранен утринен час, ще мога да обърна Дънкън с вътрешностите навън по време на кръстосания разпит и да го покажа наяве. В първите си показания той заяви, че е видял сомнамбула около полунощ. Ако сега се изметне и започне да настоява, че е било в 3:00 сутринта, ще мога да го разоблича, като докажа, че той и клиентът му по това време са водили междуградски разговор.
— Може да е разговарял само Мадъкс, без да буди Дънкън.
— Тази вероятност е около едно на десет милиона. Впрочем все е едно, но за нас е наложително да изясним този въпрос, преди делото да е отишло в съда. Ще ми се също да разкрия какво е имала тя предвид с изказването си, че неговият адвокат предварително вече е уредил съвещанието. С това нещо трябва да се заемат твоите хора, Пол. Започвайте и ме дръжте постоянно в течение на всяка нова информация.
Дрейк премина през вратата по начин, показващ категорично, че характерната му вялост се бе изпарила.
ГЛАВА XIII
Пери Мейсън изучаваше подробностите по обвинението на Дорис Съли Кент срещу Питър Б. Кент, когато Дела Стрийт се изправи пред него.
— Една Хамър е отвън, шефе. Много е изнервена и ми се струва, че не бива да я оставите да чака. Плаче и почти е изпаднала в истерия.
— Какво има всъщност? — намръщи се Мейсън.
— Не зная, освен ако не е напрежението след арестуването на вуйчо й.
— Не. Тази сутрин й бе известно, че той ще бъде арестуван, но се държеше достойно като малък войник.
— По-добре е да внимавате за това момиче. Кажете й да престане да носи света на раменете си, а да предостави тази грижа другиму. Тя е емоционална и ако не се пази, ще рухне, а тогава един бог знае какво ще прави.
— Нека влезе. Дела, а ти се навъртай наоколо. Тя вдигна телефона и нареди Една Хамър да бъде приета.
Когато вратата се отвори и напрегнатите черти на лицето на Една се сгърчиха в усилие да изразят нещо подобно на усмивка, Дела изтича насреща й и я прегърна през раменете. Една затвори вратата зад себе си, остави се да бъде отведена до креслото, отпусна се в него и промълви:
— Случи се нещо ужасно.
— Какво е то?
— Джери влезе в капан.
— Какъв капан?
— Полицейски.
— Какво се е случило?
— Казал е най-ужасното нещо, без да го осъзнае, и сега трябва да се измъкне, за да не свидетелствува против вуйчо.